До края на април все още може да се разгледа временната изложба „Светилището на Тракийския конник при с. Лозен“,
Автор: Десант
експонирана в едноименното хасковско село. Тя е организирана от Националния археологически институт с музей при БАН в сътрудничество с местното читалище „Просвета” по повод честването на неговия 90-годишен юбилей.
Събитието е забележително с това, че експонатите се завръщат в Лозен цели 122 години след откриването на светилището, в което са намерени, което става през 1893 г. То е едно от най-интересните и големи тракийски оброчища в България, от което са известни 62 вотивни плочки и 11 статуетки на Хероса, както и колективна находка от римски монети и други древни артефакти.
Паметниците са експонирани в дюкяна на дядо Слави от началото на ХХ век, в който се помещава и етнографската сбирка на селото. Те са датирани предимно от ІІ и ІІІ в., като се отличават с характерна иконография, която в някои случаи е без паралели от други места. Уникално е и изписването на епитета на божеството Гейкесенос – тракийското име на местността, в която се е намирало светилището. Експонатите са част от богата колекция на фонд „Каменни паметници” на Националния археологически музей в София.
С престижната изложба Лозен отбелязва и 285 г. от основаването си. Селището се намира близо до мястото, където се събират границите на България, Гърция и Турция. Старото му име е Диниклия или Дийникли (от турската дума „динек“, означаваща „сопа“, която местните хора ползвали за отбрана) и е влизало в състава на Харманлийска околия. Но първите му обитатели са траките от племето одриси, които са се заселили тук заради бистрите лековити води, непристъпните канари и тайнствените пещери, с които изобилства този регион.
