Да бъдe убит длъжникът е проява на пълен кретенизъм

Автор: Огнян Марков

Частен съдебен изпълнител, придружен от полиция и технически лица, влезе по обяд на 29 април 2015 г. в сградата на ТВ7 в столичния квартал „Бъкстон“, за да прибере оттам заложеното във фалиралата вече банка КТБ имущество на медията.
Ако се вървеше по процедурата, установена за отношенията между кредитор и длъжник, тя щеше да мине мирно и тихо и вестта за случилото се би се оказала единствено второразредна новина в медийния поток за деня.

Правилата обаче, по която се управлява тази държава от двадесетина години насам,   изискват всичко да става или много шумно и глупаво, или пък съвсем потайно, но пак глупаво. В случая с ТВ7 явно бе избран първият вариант.
Наличните в началото на сагата десетина полицаи въведоха в помещенията на медията представената като съдебен изпълнител Кристина Димитрова с няколко нейни сътрудници, за да опишат и изземат съдържащите се в съдебното решение за изпълнение вещи. И тук почнаха тъпотиите. Първо се оказа, че Димитрова всъщност е юристконсулт на фалиралата банка КТБ.

Всеки е наясно, че когато има списък, обикновено по него се почва от точка първа, за да се кара наред до край. Въпросната Димитрова, която ръководеше цялата операция, обаче настояваше непременно да се почне от точка 130. Тоест, да се разкачат и изземат първо сървърите на телевизията, което щеше да доведе до спиране на програмата й.
Такава са инструкциите, непрекъснато повтаряше тя. Кой обаче ги е дал до последно не стана ясно. Телевизията от своя страна отговори с единственото, което й оставаше – започна да предава на живо случващото се в сградата на медията и около нея. Включително това, че полицаите взеха да се врат, където съвсем не им е работата и да не допускат служителите на телевизията до работните им места.

В резултат, пред входа на сградата се събраха петдесетина зяпачи, спрени от полицията служители на ТВ7 и екипи на останалите национални телевизии. Това обаче така стресна служителите на МВР, че броят на полицаите вън и в сградата скоропостижно бе доведен до близо 100 униформени, които на въпросите на журналистите какво дирят тук стереотипно отговаряха за тая работа да питат пресцентъра на МВР.
Дежурна фраза, с която и ръководещият полицейското присъствие - началникът на софийското Шесто РУ на полицията комисар Иван Пепелджийски, също пращаше на майната им питащите.

В крайна сметка вън хората под вещото ръководство на стария протестър Николай Колев - Босия се организираха и спряха изнасящите техниката хамали. Тогава на сцената на театрото се появи заместник-директорът на СДВР - старши комисар Радослав Сотиров, който вместо да си върши работата, кой знае защо се опита да влезе в ролята медиатор между съдебните изпълнители и шефа на медията. Живата верига пред входа обаче не допусна и него в сградата и той си остана там да примигва смутено и бездейно.
Станалото обаче повдигна за породен път някои въпроси, на които у нас никой не дава, нито пък се кани да даде отговор.

Първият е защо продължава по такъв „варварски начин да се решават спорове“, както коментира случващото пред ТВ7 председателят на парламентарната група на Патриотичния фронт Валери Симеонов.
Вторият е докога полицията ще бъде използвана в качеството й на борческа бригада при разрешаването на чисто търговски спорове между частни лица?

Третият засяга самата медия. Както се вижда в Търговския регистър, едноличен притежател на капитала й е офшорката „Краун медия“ ЕАД, собственост на друга подобна прикрита фирма -  регистрираната в Кипър  “Краун медиа лимитед”.
Но дори и да не са ясни физическите лица, скрити зад тези фирми, резонен си е и въпросът защо ръководството на медията в лицето на Кирил Благоев и Емил Кошлуков, след като са били приканени от съдебния изпълнител в 14-дневен срок да уредят задълженията си към банката, не са сторили нужното, за да предотвратят този цирк.

Парадоксално, поне на пръв поглед, бе и това, че в продължение на близо четири часа никой от отговорните фактори в страната не направи нищо, за да се спре фарсът. А включваните в ефира на ТВ7 бивши и настоящи висши държавни чиновници, включително и шефът на СЕМ, обясняваха само колко са възмутени и че нищо не могат да сторят, защото не били наясно с детайлите на ситуацията.

Единственото положително нещо в цялата история обаче е това, че, съвсем без да искат, управляващите дадоха отговор на въпроса, който от две години насам вълнува всички.
„Те (екипите на ТВ7) стояха денонощно пред вратата ми, когато бях в опозиция, и ми разболяха детето“, заяви гневно същата вечер премиерът. С което много ясно даде да се разбере, че хем има за какво лично да си отмъщава на ТВ7, хем са му налице, както се и видя, всички възможности да го направи.

След като вероятно четири часа се е наслаждавал на агонията на една от националните телевизии и унижението, на което бе подложено гражданското общество у нас, прати вътрешния си министър да тури ред и даде едноседмичен срок на страните да си оправят нещата.
С което сложи и край на поредната нашенска пародия.

Колкото до същността на цялото това чисто ченгеджийско мероприятие, тя бе формулирана много точно на следващия ден от проф. Михаил Константинов – един от малкото умни хора, останали още по нашите земи: „Целта беше да спрат сървъра. И какво става с парите? Да бъде убит длъжникът е пълен кретенизъм. ... Когато не успееш да убиеш една телевизия, ти я правиш по-силна.“


В категории: Горещи новини