Новозаснет филм и излязла само преди дни от печат книга разказват за трагичната съдба на таврийските българи,
Автор: Пламен Николов
потърсили убежище в родината на дедите си по време на Втората световна война и депортирани обратно в СССР от комунистическия режим на България.
Финансирането на лентата и печатното издание е осигурено по проект „Да помним сталинизма: таврийските българи в Добруджа“. Той се изпълнява от Висше училище „Международен колеж" (ВУМК) и Регионален исторически музей – Добрич, с финансовата подкрепа на Европейския съюз по програма “Европа за гражданите” .
“Депортацията на таврийските българи в СССР през 1945 г.: премълчаната история” е заглавието на книгата, написана от Радослав Симеонов – главен уредник в отдел “Нова история” на добричкия музей.
Филмът пък е озаглавен “Таврийските българи – 70 години по-късно”. В лентата наследници на сънародниците ни, преживели депортацията, разказват своите спомени. Депортацията на таврийските българи е историческо събитие, което бе напълно игнорирано и забранено за проучване от комунистическата историография. За него се заговори свободно едва след 1989 г., но повечето от авторите лансират непроверени и силно преувеличени данни.
Това е първото по-пълно и безпристрастно историческо проучване на базата на архивни документи и мемоари на преки участници в тези събития. Извършените задълбочени изследвания засега опровергават прокрадващото се в различни публикации през последните години предположение, че депортираните от страната ни таврийски българи са били масово ликвидирани.
Оказва се, че голяма част от тях са заселени в покрайнините на бившия Съветски съюз или въдворени в трудови лагери. Издирването и изселването им от България е станало с активното съдействие на българските комунистически управници, които безропотно се подчиняват на заповедта на Сталин за депортация в СССР на всички съветски граждани, обявени за изменници.
След пристигането им в Съветския съюз сънародниците ни не са върнати по родните си места, а са насилствено заселени в Таджикистан или пратени в лагери, в които престояват около 10 години – до падането на сталинисткия режим.
Но и след смъртта на диктатора те не се завръщат в родния си край, а са разселени в различни части на съветската империя, като с тези действия умишлено се цели разпокъсване на българската диаспора в СССР. Засега е установено, че през есента на 1943 г. и пролетта на 1944 г. в България пристигат около 1900 наши сънародници от Таврия.
Пътят на таврийците е истинска Голгота - те са преминали през изпитанията на Гражданската война в Русия, през големия глад (известен като “Голодомор”) в Съветска Украйна от 1932-33 г., нацистката окупация на украинските земи, преселването в България и насилствената депортация обратно в СССР.
През 1942 г. таврийците са заселени в Добруджа и Лудогорието и получават същия статут както и преселилите се от Северна Добруджа българи. Държавата им раздава земя и къщи, оказва им пълно съдействие, за да могат новодошлите да започнат своя нов живот. След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. започва и трагедията на сънародниците ни, потърсили закрила в Родината на дедите си.
Те, като съветски граждани, са обявени за изменници и по заповед на Сталин правителството на Отечествения фронт и БКП е задължено да ги предаде на окупиралата страната ни Червена армия. Българските комунисти послушно изпълняват нарежданията на “големия брат”. Започва жестоко преследване на българи от българи. Сънародниците ни биват гонени и репресирани от българското правителство в услуга на чужди интереси.
Разработените по проекта документален филм, видеоматериали със спомени на очевидци и техните роднини и книгата на Радослав Симеонов ще бъдат достъпни за широката публика и медиите чрез сайта на проекта, който ще стартира до дни.
Там ще бъде предоставена пълна информация за контакти с изследователския екип и за възможностите за записване на спомени и споделяне на информация, снимки и документи с цел подпомагане на историческото изследване и по-пълно установяване на истината за трагичната съдба на сънародниците ни от Таврия.
Проучванията ще продължат, защото са важни за историческата ни памет. Днешните и идващите поколения трябва да знаят за престъплението, извършено спрямо нашите сънародници от тогавашните български държавници, защото и сегашните ни управници продължават да се държат по неадекватен начин към компактните маси наши сънародници, останали извън границите на Отечеството, коментира Радослав Симеонов.
Плачете за таврийските българи!Плачете за арменците!Плачете за еврейте!Затваряйте си очите и ушите за днешните емигранти!За тях други ще плачат след петдесетина години.ЛИЦЕМЕРИ!
