Чаят от растението убива раковите клетки, възстановява силите и пречиства кръвта
Глухарчето е многогодишно тревисто растение. Расте навсякъде и лесно се открива в периода си на цъфтене благодарение на яркожълтите си цветове. През пролетта, когато човешкият организъм е изчерпал своите витаминни запаси, то предоставя прекрасна възможност те да бъдат попълнени.
Притежава скъсено стъбло и добре развит корен. Листата му са пересто врязани, разположени във формата на розетка. От средата израства голо и кухо стъбло, което е високо от 5 до 30 см. Завършва с цветна, златистожълта кошничка. Цветовете са езичести, а семената - вретеновидни, снабдени с хвърчилка.
За лечебни цели се използват както листата (студен извлек) и цветните кошнички (запарка), така и корените (студен извлек, запарка).
Надземните части на растението се берат по време на цъфтенето му през пролетта, а корените се събират през август – септември, когато цветето започва да увяхва, или през пролетта – април - май (за лечение на щитовидната жлеза). Есенните корени са много по-богати на полезни вещества.
Листата с цветовете се сушат на сянка на открито, като се разстилат на тънък слой и често се обръщат. Добре изсушени, те имат зелен цвят със слаб виолетов оттенък.
Корените се изваждат внимателно от земята, без да се нарушава целостта им, изчистват се от пръстта и от кореновата шийка, измиват се със студена вода и се сушат също на сянка или при температура до 50 градуса по Целзий. Изсушените корени не изпускат вече характерния за глухарчето бял сок и са светло- до тъмнокафяви, без миризма, със слабо горчив вкус.
Растението е богато на витамини, както и на други полезни за човека вещества - тараксацин, церилов алкохол лактоцерол (в млечния сок), каучук, инозит, холин, манит, дъбилни вещества, сапонини, органични киселини, смолисти съединения, слузни вещества, тритерпени (тараксерол, тараксастерол и псевдотараксастерол), стерини, мазнини (4 - 9%) (глицериди на олеиновата, палмитиновата, линоловата, церотиновата и други киселини), белтъчни вещества (12 - 15%).
Глухарчето съдържа и много витамини и минерали като В6, тиамин, рибофлавин, витамин С, желязо, калций, калий, фолиева киселина и магнезий.
Изсушените части на растението се съхраняват в картонени кутии или в хартиени кесии. Срокът на годност на листата с цветовете е до 1-2, а на корените – до 5 години.
Глухарчето подобрява работата на стомашно-чревния тракт, има пикочогонно, потогонно, кръвоочистително и бактерицидно действие. Отразява се благотворно върху действието на жлъчката и черния дроб, намалява нивото на лошия холестерол.
Има общоукрепващо въздействие на организма, препоръчва се и като успокояващо и сънотворно средство при разстройство на нервната система.
Приемът на отвара от глухарче възстановява силите, подобрява обмяната на веществата, спомага за изхвърлянето на натрупаните канцерогенни вещества, усилва функцията на задстомашната жлеза, увеличава производството на инсулин.
Глухарчето прочиства кръвта, има кръвотворно действие, активизира образуването на левкоцити. Препоръчва се при възпаление на лимфните възли и отравяне. В древността са го приемали вътрешно като средство за очистване на „лошата“ кръв.
Сокът от млади листа на глухарчета се пие при малокръвие (по 50-100 г на ден в продължение на три седмици). Със същата цел може да се използва и отвара от корените на растението.
В широкия спектър от лечебните свойства на глухарчето влиза и благотворното му въздействие при хипертония и атеросклероза. Ефективен е и при заболявания на бъбреците, воднянка, бъбречно-каменна болест, подагра и ревматизъм.
При проблеми в ставите може да се прилага и вътрешно, и външно - под формата на компреси.
Действа много добре и при алергии, като противотрескаво средство, както и при туберкулоза.
Къпането във вана с отвара от корените на растението лекува екземи и други кожни болести. Сокът на растението се прилага за лечението на мазоли и брадавици, както и при ухапване от отровни змии. Масленият извлек от корените му е отлично средство при изгаряния, включително и слънчеви.
В древността белият сок от глухарчето се е използвал широко при инфекции и алергии на зрителните органи. Оттам произлиза и латинското му наименование Taraxacum, което, преведено буквално, означава „очно възпаление“
Според изследвания, правени през 2010 г. в Япония, чаят от глухарче унищожава раковите клетки за невероятния срок от 48 часа. Учените са открили, че коренът на растението „работи“ несравнимо по-добре от химиотерапията, тъй като убива само изродените от рак клетки, без да засяга здравите.
Народни рецепти с жълтурче
Рецепта 1 (за намаляване нивото на лошия холестерол в кръвта и при липса на апетит): 1 ч.ч. наситнени корени от глухарче се заливат с 1 ч.ч. вряла вода. Оставя се да изстине, след което се прецежда. Пие се по 1/4 от чашата 3 пъти на ден 30 мин. преди храна.
Рецепта 2 (за подобряване на храносмилането): 2 ч.л. наситнени корени от глухарче се заливат с 1 ч.ч. студена вода. Оставят се да киснат 8 часа и се прецеждат. Приема се по 1/4 ч.ч. 4 пъти на ден преди храна.
Рецепта 3 (при атеросклероза): Сухи корени от глухарче се смилат в кафемелачка. От тях се приема по 1 с.л. 3 пъти на ден. Вкусът е горчив, затова не се дъвче, а се задържа в устата и се преглъща само слюнката, която извлича от растението полезните вещества.
Рецепта 4 (при заболявания на черния дроб, на жлъчката, при болки в ставите и подагра): Свежи пролетни листа от глухарче се измиват хубаво с хладка вода и се поставят в гевгир, за да се изцедят напълно от водата. След това се смилат, пресоват се през плътна тъкан, за да изтече сокът им. Смесват се с вода в съотношение 1:1 и се оставят да врат 2-3 мин. Приемат се по 1-3 с.л. 3 пъти на ден 20 мин. преди храна. Полученият сок може да се съхранява в хладилник не повече от 3 дни.
Рецепта 5 (при умора, липса на апетит и за засилване на жизнения тонус): Прави се екстракт от глухарче. Цъфналите цветни кошнички се насипват на тънък около 1 см слой в буркан за компот. Над него се поставя слой захар със същата дебелина. След това продължават да се редуват съцветия и захар, докато бурканът се напълни. После с дървено чукало на хаванче съдържанието в буркана се пресова. При това действие започва да се отделя сок. За да става по-лесно, сместа може да се намокри с малко вода (25-30 мл). След като се освободи място, продължава налагането на слоеве по същия начин. Сокът е леко горчив, но приятен на вкус. Когато бурканът след няколко пресования се напълно окончателно, сместа не се прецежда. Прибавя се към чай, към различни напитки или салати, а може да се приема само от сместа по 2 л. 3-4 пъти на ден.
Рецепта 6 (при задържане на течности и проблеми с бъбреците): 1 с.л. сушени листа се запарват в 1 ч.ч. вряла вода, похлупва се и се оставя за 10 мин. Пие се по 1 ч.ч. сутрин и вечер.
Рецепта 7 (при умора): Печени корени от глухарче се смесват със сладко. Приема се по 1 с.л. преди всяко хранене в продължение на една седмица.
Рецепта 8 (при рак): 2 ч. л. наситнени и смесени сухи листа и корени от глухарче се варят 10 мин. в 300 мл вода. За лечение се пият по 2-3 ч. ч. дневно.
