Фолклорен ансамбъл „Странджа“ в Бургас подготвя спектакъла „Димитровденски сглядни хора“, с който ще се представи в скоро време
Автор: Десант
пред публиката по повод 50-годишнината от създаването си.
Тринадесет мъжки и още толкова женски костюми, с които ще бъдат облечен танцьорите по време на представлението, са ушити по автентичен образец на носия, характерна за село Пишмен (Пишман), Кешанска кааза на Одринския вилает в Турция.
Оригинални образци от това облекло на тракийските бежанци са предадени от техните наследници в Етнографския музей в морския град, където се съхраняват в момента.
Основният елемент в странджанската женската носия е сукманът. Изработен е от вълнена тъмноцветна тъкан и има затворена туникообразна форма. Полите и пазвите му са богато украсени със сплетени разноцветни върви, гайтани или дантели, изработени от везмо.
Предната престилка, наричана още „фуста“, съчетава освен трите основни цвята, характерни въобще за българската национална носия – бяло, зелено и черно, още червено и жълто, с които се постига контрастът спрямо тъмния плат на сукмана.
Част от костюма е и вълненият пояс в мъжката носия, който червен, оранжев или тъмновинен.
Пишменското характерно облекло обаче се отличава по няколко свои детайла от традиционната странджанска носия. Един от тях е, че към женския костюм има две бели забрадки, ушити от различна материя.
Селото Пишмен споделя трагичната съдба на съседните му чисто български села в Източна Тракия след Втората Балканска война – Булгаркьой, Лезгар, Кадъкьой, Теслив и други. Част от населението им е зверски избито от турската войска, жени и моми са изнасилвани и отвличани, а останалите живи, спасени едва след намесата на европейските консули, са прогонени в България. Впоследствие те се заселват в днешния бургаски квартал „Лозово“, където сега живеят техните потомци.
Димитровденските сглядни хора пък са част от обичая, характерен за този голям празник в старата българска обредна система. На този ден се отбелязва начало на второто полугодие – краят на стопанските дейности, на строежите, началото на зимата. Тогава са се освобождавали ратаите и слугите, поради което празникът има още едно име – Разпус.
Едно от типичните му проявления са сглядните (от „сгляда, сгледа“ – избор на мома) момински хора, на които ергените са избирали пред погледа на своите родители бъдещата си невеста.
Професионалната формация, която носи името на най-мистичната планина у нас – Странджа, е създадена през 1965 г. с основна цел издирване, съхраняване, съвременна обработка и популяризиране на музикалния, песенния, танцовия и словесния фолклор, както и на народните обичаи от Югоизточна България, преимуществено от Странджанския край и някогашните източнотракийски български земи, намиращи се сега на територията на Турция.
Ансамбълът има женски хор, солисти, оркестър от народни инструменти и смесен танцов състав. Богатството на репертоара му е съставено от десетки танцови постановки, хорови, солови и оркестрови песни и музикални композиции.
В своята половинвековна история „Странджа“ е изнесъл над 6000 концерта у нас и в чужбина. Изключително успешни са гастролите му в САЩ, Белгия, Индия, Унгария, Франция, Македония, Германия, Словакия, Полша, Чехия, Гърция, Турция, Австрия и редица други страни.
Лауреат е на множество наши и международни конкурси и фестивали. Сред тях са Голямата награда „Златна брадва“ от Международния фолклорен конкурс през 1977 г. в Закопане (Полша), Голямата награда „Златен карагьоз“ от Международния фолклорен конкурс през 1995 г. в Бурса (Турция) и Голямата награда „Златен карамфил“ от Международния фолклорен конкурс през 2002 г. в Ялова (Турция).
Носител е и на престижната награда „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци за 2005 г.
През 2008 г. за цялостната си дейност и безспорен принос в издирването и опазването на старите български традиции ансамбълът е отличен с наградата „Нестинарка“ на Тридесет и шестия Международен фолклорен фестивал в Бургас. А през тази година за ярки и запомнящите постижения в изпълнителското изкуство бе удостоен с националната награда „Кристална лира“.
Няма съмнение, че под ръководството на главния си художествен ръководител Марио Егов, диригента на ансамбъла Любен Касабов, диригента на оркестъра Николай Чапкънов, хореографа - Михо Атанасов и хормайстора Атанаска Бонева професионалният фолклорен ансамбъл „Странджа“ ще продължи своята мисионерска дейност по опазването и популяризирането на българския фолклор и традиции.
