Датската „Хайдръджън“ е изключително сериозна европейска компания, с над 1 милион акционери, която инвестира в бъдещето на енергетиката
Автор: Светлана Николова
Датски инвеститор заяви намерение да изгради завод за зелен водород на територията на бившото военно летище в Равнец. Имотът бе прехвърлен за стопанисване на община Бургас през 2017 г., а по-късно, с решение на Министерски съвет, теренът получи статут на Индустриална зона.
Само тези останки от самолетни халета подсказват, че тук някога е имало авиобаза
Изненадващо, ден преди Общинският съвет в Бургас да разгледа инвестицията, Министерството на транспорта изпрати писмо до кмета на общината Димитър Николов. В него се казва, че държавата ще си иска обратно земята, за да прави там летище за карго полети.
Това внесе напрежение по темата, чуха се гласове съветниците да не дават одобрение на инвестицията, тъй като заводът щял да пречи на пистите. Които изглеждат ето така:
„Може би е добре да започнем оттам, че доста манипулации прочетохме в публичното пространство по темата, предполагам те са подвели и част от министрите“, коментира общинският съветник Георги Маринчев.
„Конкретно за този инвеститор - „Хайдръджън“, това е изключително сериозна европейска компания, с над 1 милион акционери, която инвестира в бъдещето на енергетиката. Трудно мога да си представя как бихме могли да се надяваме на по-добър инвеститор. Това, което приехме вчера в ОбС бе съгласието да стартират процедурите, свързани с тази инвестиция. Оттук нататък решението е изцяло в приоритетите на Министерски съвет.
Георги Маринчев
Самият инвеститор каза по време на сесията вчера, че имат одобрението от президентството, както и от двама министри – на икономиката и на иновациите и развитието. За нас сега е странно, че други двама министри пишат писма, че имат намерение да вземат терена от общината и да го превръщат в карго летище“, каза още Маринчев.
По повод на опасенията, че заводът и соларният му парк ще пречат на летището, ако изобщо има такова, той отбеляза: „Ще ви дам само два примера. Летището в Дубай има 15 000 монтирани такива соларни панела, които се ползват за собствено електричество. Фрапорт, който е концесионер на Летище Бургас и на варненското летище, през 2021 г. обяви инвестиция от 400 милиона евро за изграждане на такива паркове на територията на двете летища. Така че този довод е абсолютно несъстоятелен.“
Златина Георгиева
„В момента имотът е частна общинска собственост, все още никой не е поискал от общината да прекрати договора предварително. Така че не е стартирала процедура от отнемане на имота“, коментира Златина Георгиева, директор „Правен отдел“ на община Бургас.
Снимка: Флагман.БГ
В крайна сметка 35 от присъстващите 39 общински съветници гласуваха положително и дадоха предварително съгласие за продажба на част от селищно образувание Индустриална зона Равнец. Дори един ден на това място да се построи карго летище, заводът със фотоволтаичния си парк няма да му пречи, убедени са мнозинството от съветниците. Оттук нататък топката, както се казва, е в ръцете на държавата.
Доколкото за 160 000-те румънци в България: това може да е само общия брой на румънците + власите + румъноезичните цигани.
За сравнение в Сърбия в средата на 19. век имаше (през 1846 г.) 97 215 румънци/власи, през 1866 г. - 127 402.
Това са данни от книгата Записки Императорскаго Русскаго географическаго обшчества [по отделению етнографии], том третий, 1873 г. (страница 238-239)
http://www.zajednicavlahasrbije.com/Zapiski%20imperatorskago%20Russkago%20geograficeskago%20obsestva.pdf
Тогава Войводина не беше част от Сърбия, като там живеят днес около 30 000 румънци, много по-малко от онези в Тимошка Покрайнина ("Тимочка Краина").
Според неофициални данни на представителите на румънците в Сърбия днес в този район живеят около 250-300 000 души.
Значи, от 1846 г. до 2022 г. броят на румънците в Сърбия е нараснал само от 97 215 до (около) 300 000 (тоест 3 пъти повече), докато общото население на Сърбия в същото време е нараснал от 913 160 до 7 186 862 души (> 7 пъти повече).
(Официалните сръбски данни сочат обаче (за най-новото сръбско преброяване от 2011 г.) само 35,330 власи и 29,332 румънци.)
https://rgnpress.ro/2022/04/07/noaptea-mintii-autoritatile-bulgare-vor-sa-arunce-in-strada-singura-institutie-de-cultura-si-educatie-a-celor-peste-160-000-de-romani-din-bulgaria-guvernul-de-la-bucuresti-doarme/
"La primul recensamant, efectuat in 1905, au fost recunoscuti in Bulgaria aproximativ 80.000 de romani, cifra care apare si in statisticile din 1910. Dupa fixarea frontierelor din 1920, recensamintele bulgare indica pentru romanii de limba daco-romana cifra de 57.312, iar pentru macedo-romani 1749. In anul 1926, statul bulgar recunostea, in statisticile sale, prezenta a 83.746 de romani."
Така че нищо учудващо че през 1926 г. данните на българското преброяване сочат 83 476 руъмнци, докато данните от най-новото бг. преброяване от 2011 г. сочат 819 румънци и 5523 души с майчин език румънски.
Вероятно сред онези 83 476 румънци обитавали България през 1926 г. много бяха румъно-езични цигани с румънски роден език (познати в България под имената "вретенари, копанари, коритари" и в Румъния като "рудари")
Това означава асимилация/претопяване на румънците и в Сърбия, и в България.
Защо имаше през 2011 г. само 819 румънци в България докато хората с румънски майчин език бяха 5523?
Това най-вероятно са румъно-езични цигани които знаят че говорят (архаичен/диалектен) румънски език като същевременно знаят че не са румънци и се декларират или българи, или "рудари".
Това може да се обясни и с децата от смесени българо-румънски бракове: децата говорят румънски като майчин език, са наполовина румънци, наполовина българи обаче се декларират като българи понеже живеят в България.
Освен това, през 1940 г. някои от румънците в "стара България" (без Южна Добруджа) са се преместили да живеят в Румъния, подобно на някои от българите които обитаваха Румъния, извън Добруджа които са се преместили товага в България.
(Размяна на населението между България и Румъния от 1940 г. беше задължена само за българите в Северна Добруджа (които бяха принудени да се изселват и преместят в България) и румънците в Южна Добруджа (които бяха принудени да се изселят и да се прехвърлят в останалата територия на новата, по-малка Румъния). За всички други етнически българи от Румъния и етнически румънци от България изселването и преместването в другата държава не бяха задължителни)
Така че няма как да има 160 000 румънци понастоящем в България.
Освен преувеличеното число, повечето (огромното болшинство) румъно-езични жители на България са цигани с румънски роден език, а не румънци, нито пък власи (=хора с румънски роден език обаче с българско етническо/национално самоопределение)
книга "Становнищо Народне Републике Србийе од 1834-1953", стр. 11
https://pod2.stat.gov.rs/ObjavljenePublikacije/G1953/pdf/G19534002.pdf
Демографија Србије
https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%98%D0%B0_%D0%A1%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%98%D0%B5#%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81_%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%88%D1%82%D0%B2%D0%B0_2011._%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5
Еволутиа демографица а романилор дин Сербиа
https://ro.wikipedia.org/wiki/Evolu%C8%9Bia_demografic%C4%83_a_rom%C3%A2nilor_din_Serbia
Демограпхиц хисторй оф Сербиа
https://en.wikipedia.org/wiki/Demographic_history_of_Serbia
Третата национална катастрофа
18.10.2010
https://kostadin.eu/2010/10/18/%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B0/
star.dobrichcity.com/index.php/content/view/1050/2/
"Те пък се самопределят като власи, защото са румъноговорящи копанари. Въобще ситуацията е доволно любопитна. Циганите очевидно не искат (или поне една част от тях) да бъдат цигани, но не се самоопределят като българи, а като турци, власи, румънци, дори и рудари (нов "етнос" измислен от румъноезични цигани във Варненско)."
Повтарям: румънците не считат румъно-езичните цигани в Румъния за братя/румънци, обаче когато става дума за румъно-езичните цигани в България: "Мили братя 'рудари'! Ще ви спасим от българизация [иначе доброволна]!" и т.н., и т.н.
През времето на Втората Световна Война някои от тези румъно-езични цигани, заедно с някои от цигано-езичните цигани са били изпратени на сила от фашистка Румъния в концлагери в Приднестровие (което по онова време беше дадена от Германия на Румъния да го "администрира"), въпреки че те протестираха, подчертавайки че те не говорят цигански (тоест: не били цигани).
Това пише в том 9 на "Istoria romanilor""История на румънците", излизан от печат през 2008 г. в издателство Univers Enciclopedic, под егидата на "Румънската Академия" (ISBN 978-973-45-0565-4)
Снимка на тома тук:
https://www.universenciclopedic.ro/istoria-romanilor-vol-ix
"Statul român a asigurat, precum și spații de lucru minorității bulgare, așa și o sumă importantă de bani în jur de 1 milion de euro anual"
https://rgnpress.ro/2022/04/07/noaptea-mintii-autoritatile-bulgare-vor-sa-arunce-in-strada-singura-institutie-de-cultura-si-educatie-a-celor-peste-160-000-de-romani-din-bulgaria-guvernul-de-la-bucuresti-doarme/
Румънската държава дава около 1 милион евро годишно на българското малцинство докато румънското малцинство в Бг. не получило нищо.
а) В Бг. няма национални малцинства
б) какви са резултатите на милиона евро? Българите в Румъния става все по-малко от преброяване на преброяване
1956 0.068 12 040
1966 0.058 11 193
1977 0.048 10 372
1992 0.043 9851
2002 0.037 8025
2011 0.036 7336
1
Внимание на Влашко
08.04.2022 13:30:34
0
0
"Statul român a asigurat, precum și spații de lucru minorității bulgare, așa și o sumă importantă de bani în jur de 1 milion de euro anual"
https://rgnpress.ro/2022/04/07/noaptea-mintii-autoritatile-bulgare-vor-sa-arunce-in-strada-singura-institutie-de-cultura-si-educatie-a-celor-peste-160-000-de-romani-din-bulgaria-guvernul-de-la-bucuresti-doarme/
Румънската държава дава около 1 милион евро годишно на българското малцинство докато румънското малцинство в Бг. не получило нищо.
а) В Бг. няма национални малцинства
б) какви са резултатите на милиона евро? Българите в Румъния става все по-малко от преброяване на преброяване
1956 0.068 12 040
1966 0.058 11 193
1977 0.048 10 372
1992 0.043 9851
2002 0.037 8025
2011 0.036 7336
