Неговият кабинет подписва Съглашение с Турция, с което се амнистират участниците в революционното движение в Македония и Одринска Тракия
Автор: Атанас Коев
На 8 май се навършват 90 години от смъртта на изявения български политически и държавен деец Петър Гудев.
Бъдещият политик е роден в котленското село Градец на 13 юли 1862 г. Учи право в Париж, но се дипломира като юрист в Брюксел. След завръщането си в родината постъпва на работа като чиновник в Министерството на правосъдието, а от 1893 г. е служител в Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Впоследствие се отдава на адвокатска практика.
Петър Гудев се включва дейно в обществено-политическия живот на страната през 80-те години на XIX век, влизайки в редовете на Народнолибералната партия. Той бързо се издига като един от водачите на стамболовистката формация. Последователно е избиран за народен представител от нейните листи в Деветото, Десетото, Единадесетото, Дванадесетото и Тринадесетото Обикновенни Народни Събрания-ОНС. През 1905 г. става председател на Тринадесетото ОНС и в продължение на две години ръководи работата на Парламента.
След убийството на премиера Димитър Петков видният стамболовист оглавява правителството на България. Той заема този пост на 16 март 1907 г. Същевременно е начело на Министерството на вътрешните работи и народното здраве.
Основно място във вътрешната политика на правителството на Петър Гудев заема въпросът за създаване на силна армия и въоръжаването и с модерно оръжие. Кабинетът продължава политиката на протекционизъм, както и на разширяване на железопътната и шосейна мрежа в страната.
Във външнополитически план правителството подписва Съглашение с Турция, с което се амнистират участниците в революционното движение в Македония и Одринска Тракия, като се дава възможност на бежанците да се завърнат по родните си места.
В началото на 1908 г. кабинетът на Петър Гудев е свален от власт и той се оттегля от активна политическа дейност, тъй като е обвинен в корупция. Бившият премиер се отдава на журналистическа и публицистична дейност. Той участва дейно както в списването, така и в редактирането на партийния орган в. „Нов век“.
Богато е неговото публицистично наследство, от което се открояват следните трудове: „Време е да видим Русия освободи ли ни“ (1887 г.), „Социализъм. Общи понятия“ (1905 г.), „История на Източния въпрос преди освобождението на България“ (1908 г.), „Против пропорционалната система“ (1909 г.), „Руската политика спрямо България и българския народ от 1887 до 1914 година“ (1915 г.), „Политически строй“ (1930 г.) и др.
Изявеният деец на Народнолибералната партия умира на 8 май 1932 г. в София на 69-годишна възраст.
Нови анти-български статии в румън. онлайн пространство:
1. За посещението на руски цар Николай Втори в рум. гр. Констанца/Кюстенджа през 1914 г. и анти-бг. съюз межу Рум. и Русия:
Inainte sa inceapa Primul Razboi Mondial, Regele Carol I al Romaniei si Tarul Nicolae al II-lea al Rusiei s-au intalnit la Constanta
02/05/2022
"Arhiva presei constantene a fost cercetata de bibliograful Ionel Alexe, de la Biblioteca Judeteana „I. N. Roman” Constanta, noteaza despre asteptarile legate de vizita Imparatului de la Rasarit. „Acestea vizeaza, pe de o parte, calmarea nemultumirilor bulgarilor fata de pierderea pamanturilor dintre Dunare si mare in urma razboiului din 1877-1878, iar pe de alta, chiar idealul unirii tuturor romanilor. Avocatul Cismigiu scrie in «Dobrogea juna» din 15 mai: «Pentru noi, vizita reprezinta spulberarea unei credinte inradacinate in mod nesabuit in spiritul populatiei de origine bulgara relativ la ocuparea atat a vechii Dobroge, cat si la noile teritorii alipite, considerata de ei ca ocupare pasagera. Vizita poate sa ne dea posibilitatea unei consolidari nationale puternice»".
Гугъл Превод:
Архивът на печата в Констанца е проучен от библиографа Йонел Алексе от Окръжна библиотека „И. Н. Роман ”Констанца, отбелязва за очакванията, свързани с посещението на императора от Изтока. „Те имат за цел, от една страна, да облекчат недоволството на българите от загубата на земя между Дунав и морето след войната от 1877-1878 г., а от друга, идеала за обединение на всички румънци. Адвокат Чишмигиу пише в „Dobrogea jună” от 15 май: За нас посещението представлява разбиването на една вяра, вкоренена безразсъдно в духа на населението от български произход относно окупацията както на стара Добруджа, така и на новите прилежащи територии, смятани от ги като пътник по професия. Посещението може да ни даде възможност за силна национална консолидация »
вместо "като пътник по професия" в Гугъл Превод-а да се разбере "преходна, краткотрайна", тоест българите смятаха румънската окупация на Добруджа за краткотрайна, а визитата на царя имаше за цел да разби това мнение, като царят беше станал съюзник на румънците.
2.
Oare cadem de prosti si pentru bulgari?
1 mai 2022
коментар на рум. читател-потребител Prostia ingroapa Romania:
(потреб. име се превежда като "Глупостта погребва Рум.")
1 mai 2022 la 6:13
1. Oare au uitat romanii ca bulgarii jinduiesc dupa Dobrogea?
2. Oare nu stiu romanii ca Bulgaria inglobeaza teritorile romanesti Durostor si Caliacra (Cadrilater)?
3. Oare nu stiu serviciile secrete ca Bulgaria este calul troian al Rusiei in NATO?
4. Podurile nu sunt doar cai de transport, ci au si o deosebita importanta strategica. Ce vom face cu ele daca Bulgaria se va alatura Rusiei impotriva Romania, pentru a anexa Dobrogea?
5. Oare generalul (r) Ciuca nu stie ca dintre vecinii nostri, Marea Neagra ne este singurul prieten? Oare el nu a vazut filmul „A Bridge Too Far” (1977), dedicat operatiunii „Market Garden”, o operatiune esuata a Aliatilor de a cuceri si pastra mai multe poduri din Olanda, necesare invadarii nordului Germaniei sau filmul „The Bridge at Remagen”?
Гугъл Превод:
1. Забравиха ли румънците, че българите копнеят за Добруджа?
2. Румънците не знаят ли, че България включва румънските територии Дуростор и Калиакра (Квадрилатър)?
3. Тайните служби не знаят ли, че България е троянски кон на Русия в НАТО?
4. Мостовете са не само транспортни пътища, но имат и особено стратегическо значение. Какво ще правим с тях, ако България се присъедини към Русия срещу Румъния, за да анексира Добруджа?
5. Генерал (р) Чука не знае ли, че сред нашите съседи Черно море е единственият ни приятел? Не е ли гледал филма „Мост твърде далеч“ (1977), посветен на операцията „Маркет Гардън“, неуспешна операция на съюзниците за завладяване и поддържане на няколко моста в Холандия, необходими за нахлуването в Северна Германия или филма „Мостът в Ремаген"?
