В Бургас възнамерявали да построят топилни инсталации за преработка на конопени стъбла
Автор: Дина Харизанова
През лятото на 1939 г., в началото на юни, на митницата в Александрия са конфискувани 4-5 чувала с българско тиквено семе, предназначено за египетския пазар. В дописка във в. „Вечерна бургаска поща“, озаглавена: „Нашият износ застрашен”, се коментира, че пратката била спряна, тъй като в нея е установен и „примес от конопени семена, които в Александрия употребявали за произвеждане на наркотични векества“.
По нареждане на министерството на земеделието в Кайро, семето трябвало да се изгори. Българският търговски консул в Александрия обаче тутакси предприел „енергични постъпки пред тамошните власти, че българското конопено семе съвсем се различава от индийското и от него не може да се произвеждат наркотични вещества”.
Година по-късно, на 31 юли 1940 г. бургаската газета информира, че в Бургас се очаква до дни да пристигне „нарочна комисия от директора на „Храноизнос” и министъра на благоустройството, която ще прегледа и установи в кои райони ще се построят топилни инсталации за преработка на конопени стъбла”. Какво е станало с тази инициатива, местната преса от онова време мълчи...
Разбира се, тук изобщо не става въпрос за такава преработка на канабис, за каквато ще си помислят днешните тинейджъри, които едва ли допускат, че той може да има много широко друго практично приложение, отколкото само за стимулиране на празногледо куфеене по купони (препоръчваме им да люпят тиквени семки за повече емоции).
Апропо, преди Втората световна война тази култура е отглеждана на много места в България. Наричали го гръсти. Нишките, извлечени от мъжките растения, са се предели и тъкали. От тях се правили кълчища и се тъкало кълчищно платно, от което се шиели ризи. Правели са се още въжета, чували и покривки...
