За първи път българският герб е отпечатан през 1741 г. в прочутата „Стематография“ на Христофор Жефарович

Автор: Атанас Коев

На 18 септември се навършват 270 години от смъртта на Христофор Жефарович – изявен български художник зограф, гравьор и писател, работил от 30-те до 50-те години на XIX век.

Бъдещият просветител е роден в края на XVII век в Дойран в семейството на свещенник. Впоследствие самият той приема монашеството и след дълго самообразоване става доста начетен и просветен за времето си. Постепенно се превръща в странстващ калугер, който рисува и търгува с икони, книги и църковна утвар.

Името на Христофор Жeфарович за пръв път се споменава в Белград през 1734 г., където е представен като добър зограф. След това прекарва известно време в манастира „Свети Наум“ в Охрид.



Първото запазено произведение на Жeфарович са неговите стенописи в храмовете на манастирите Боджани във Войводина (1739 г.) и Шиклош (1739 г.). Негово дело са и иконостасните икони в църквата „Свети Николай“ в Кожани. След 1740 г. започва де се занимава изключително с гравюра на мед и илюстриране на книги.

През 1741 г. започва работа в гравьорското ателие на Тома Меснер във Виена. Там той отпечетва листови икони, изображения гравирани върху мед, както и щампи на редица светци – св. Сава, св. Теодор Стратилат, св. Теодор Тирон, св. Никола, св. Наум Охридски и др., както и редица книги, пропагандиращи илиризма.

Най-голямо значение за южнославянското Възраждане има книгата на Христофор Жeфарович „Стематография“, издадена във Виена през 1741 г. с помощта на сръбския патриарх Арсений IV. Тя представлява албум с гровюри на мед, графики и текст.



В нея са представени образите на редица български и сръбски владетели, както и на някои светци. Освен това са отпечатани и гербовете на 56 страни със съответните пояснения към тях, направени в стихотворна форма. От изключителен интерес е  изображението на българският герб, състоящо се от разярен лъв с корона на главата.

При съставянето на „Стематографията“ Жефарович използва съчиненията на Павел Ритер-Витезович и на Мавро Орбини. Книгата оказва значително влияние върху българското и сръбското Възраждане и бързо се разпространява сред южните славяни.

Под нейно влияние през XIX век се намира цялата наша хералдика. След освобождението на страната ни от османско владичество за кратко в княжеската администрация се използва като държавен символ именно гербът на България  от книгата на Жефарович. Впоследствие официалния ни герб също е повлиян от този в „Стематографията“.

Христофор Жефарович е автор и на други книги с гравирани образи –  „Поучение святителское к непоставленному йерею“ (1742 г.) и „Описание святаго божия града Йерусалима“ (1748 г.). Той издава и два учебника – буквар и граматика.

От 1744 до 1746 г. видният български зограф и публицист посещава Света гора и пътува за поклонение до Яфа и Йерусалим. В началото на 1753 г. се отправя за Русия, минавйки през Унгария и Австрия, като пише своето завещание понеже е болен. Поверява го на руския посланник във Виена, като в него подчертава своя български произход.

След като пристига в Москва, се установява в Богоявленския манастир, намиращ се в околностите на града, където умира на 18 септември 1753 г. Днес в тази света обител се съхраняват малкото останали от него документи, сред които е и завещанието му.

Като художник гравьор Жефарович изиграва важна роля в развитието на щампарското изкуство в България. Пресъздадените от него образи намират широко разпространение както у нас, така и сред другите балкански народи, допринасяки за укрепването на тяхното национално самосъзнание.

Христофор Жефарович работи едновременно за духовното възраждане на българския и на сръбския народи, тъй като по това време западнобългарските и сръбските земи са под духовната власт и опека на Печката сръбска патриаршия. Същевременно той говори за южните славяни като за част от илирийския народ.


Страница от „Стематография“

До края на XIX век той е определян като българин, включително и от много сръбски историци, като Р. Връховац, Н. Андрич, Д. Руварац и др.

Впоследствие обаче етническата му принадлежност става предмет на остър спор между сръбската и българска историография, в който се намесва и новопоявилата се македонска историография, обявяваща неправомерно Жафрович за етнически македонец.