Мартин Димитров наложи Румен Христов за кандидат-президент на СДС, но на вътрешните избори в „Синята коалиция” ще разчита на гласовете на ДПС
07 Май 2011, Събота
Президентските избори наближават и това се усеща с все по-голяма сила.
Автор: Найден Хадживасилев
Във всички партии вече ври и кипи и трескаво се оглеждат кандидатури. Вакантното място на „Дондуков” 2 е солидна политическа плячка, към която всички имат сериозен апетит.
В най-малката парламентарна формация – „Синята коалиция” – данданията е най-голяма. Сините не могат да се разберат по нито един въпрос – като се почне от това кой да им е кандидатът и се стигне до датата на вътрешнопартийните избори и начинът, по който те да бъдат проведени.
В СДС вече са една шепа хора, но отново успяха да се разделят на лагери, след като Румен Христов бе номиниран за кандидат-президент, побеждавайки Надежда Нейнски. При ДСБ в това отношение е далеч по-спокойно. Там Иван Костов каза, че си харесва Светослав Малинов и толкоз.
Двете партии обаче спорят за датата на вота, на който да определят кандидата за президент на коалицията. Проблемен се оказва и регламентът на вътрешните избори. От ДСБ настояват секциите из страната да са разпределени пропорционално на гласовете, които коалицията е получила на последните парламентарни избори.
Това означава да има повече секции в райони, в които сините имат повече гласове и по-малко секции в останалите. В СДС обаче са категорично против и заявяват, че секциите трябва да са из цялата страна, както е на всички национални избори. Аргументите на седесарите са, че хората не трябва да се делят на гласували и негласували за „Синята коалиция”, че вътрешнопартийните избори трябва да допринесат за консолидиране на избирателите и за привличане на нови симпатизанти.
Истината обаче е далеч по-прозаична.
Публична тайна е, че Румен Христов е близък до ДПС и до настоящия зам.-шеф на партията Христо Бисеров, който бе главен секретар на СДС навремето. Очевидно е, че Христов ще разчита на подкрепа от дисциплинирания електорат на движението, тъй като на вътрешния вот ще могат да гласуват и хора, които не са членове на партиите в коалицията.
В смесените райони сините нямат много гласове и ако се приеме предложението на ДСБ, то за електората на Ахмед Доган ще има твърде малко секции. Това определено не устройва сините. Oчевидно не устройва и Доган, чийто подопечни отдавна говорят за завой надясно.
В другите партии нещата са привидно спокойни, но това може да се окаже затишие пред буря. В ГЕРБ и БСП се бият в гърдите, че имат десетки хора, подходящи за кандидат-президенти.
Престоят в управлението обаче донесе толкова негативи на ГЕРБ, че дори Бойко Борисов, който доскоро беше шампион по рейтинг сред политиците, не може да бъде сигурен, че би спечелил президентския вот. В публичното пространство се спрягат доста имена – Росен Плевнелиев, Цецка Цачева, Йорданка Фандъкова. Дори Цветан Цветанов се споменава все още, колкото и да е странно това след всички скандали, в които се забърка.
Подобно е и положението в БСП. Социалистите безспорно имат по-голям кадрови избор от герберите. Повечето от техните евентуални кандидати обаче са все изтъркани лица.
А и БСП още дълго ще влачи след себе си негативите от последното си пребиваване във властта в рамките на тройната коалиция.
Това никак няма да помогне на техния бъдещ кандидат, независимо кой е той. Дори Стефан Данаилов няма шансове с подобен политически товар на гърба си. А другите имена, които се завъртяха в публичното пространство, не си заслужава дори да бъдат споменавани.
В „Атака” нещата са прости и ясни. Там Волен Сидеров е кандидат
за всичко. Само дето онези, които биха гласували за него, вече са доста по-малко от преди. Защото няма как да спечелиш избиратели с подтичване след властта и с някоя и друга псевдонационалистична популистка инициатива от време на време. А от две години насам Сидеров не прави нищо друго.
Всеобщ проблем за всички български партии е, че те нямат правилна политика по отношение на кадрите си. И като дойдат избори навлизат в задънена улица, от която излизане няма. Отглеждането и култивирането на читави кандидати за изборни постове, особено пък за държавен глава, е дълъг процес, който трябва да стартира много преди самите избори.
Партийците ни обаче се сещат за кандидатите си чак когато наближи времето да бъдат изкарани избирателите до урните. И се чудят кого да издигнат измежду старите, отдавна изхабени муцуни и новите, но твърде непопулярни лица. Липсата на истинска кадрова политика в партиите ни е основната причина за ниската избирателна активност на всички видове вотове.
