Политически погледнато, не е правилно официалната статистика да отчита данни, характеризиращи с нещо отделните народностни групи в една нация.
Автор: екип на Десант
На ниво държавни институции у нас това не се и прави.
Доколкото обаче при всяко преброяване във въпросниците има графа „Народност“, от чисто социологическа гледна точка е дори належащо да се проследят динамиката в ръста или спада на дадена народностна популация, сведенията за нейното образователно и икономическо състояние, както и данните за извършените престъпления.
От тази гледна точка изобщо не е проява на расизъм или ксенофобия да се каже ясно, че проблем с циганската престъпност у нас има. И то - голям.
За илюстрация нека видим само случайна и далеч непълна подборка от заглавия в медиите по темата само от началото на тази година, отразяващи действителни случаи.
23 януари 2015 г. - Трима цигани пребиха младо семейство (Сандански).
10 февруари 2015 г. - Четирима цигани изнасилиха 18-годишна ученичка (Николаево, Старозагорска област).
28 февруари 2015 г. - Роми пребиха момиче в апартамент през нощта (кв. „Красна поляна“, София).
1 март 2015 г. - Цигани отново нападнаха лекарски екип (кв. „Орландовци“, София).
8 март 2015 г. - Роми набиха полицаи (Казанлък).
11 март 2015 г. - 300 роми нападнаха линейка в Русенско (село Малко Враново, Русенско)
11 март 2015 г. - Пребиха млада жена за 15 лева в Самоков, нападателите са освободени.
Към това трябва да се добавят и още два случая, потресли цяла България - убийството с цел грабеж на Вероника Здравкова във В. Търново, извършено според данни на МВР от циганина Илиян Здравков, и случаят с непълнолетните роми, убили 60-годишен човек в Правец.
Някой може да нарече тази подборка тенденциозна. Добре, нека тогава погледнем статистиката.
Повече от 40% от затворниците у нас са цигани. Една проста сметка, направена въз основа броя на населението в България и числеността на циганите, ясно показва, че 1 на всеки 25 души от тази народност е бил обект най-малкото на полицейско дознание заради извършено престъпление. При определящите се като българи наши граждани това съотношение е 1:100.
Нещо повече. Според едно много стойностно изследване на Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, „поне половината мъже от ромски произход между 15- и 30-годишна възраст са имали досег със системата за наказателно правосъдие...“
От гледна точка на тази статистика, колкото и свободна да е тя, може да се заключи, че за част от тази народност, за съжаление, кражбата е професия, изнасилването - забавление, грабежите се приемат като метод за препитание, а убийствата - за обикновено избиване на комплекси.
Не е обаче толкова виновен този, който яде зелника, а другият, който му го дава. Още от началото на така наричания у нас преход политическите партии съвсем съзнателно държаха циганското население в мизерия и невежество с едничката цел то да бъде купувано безпроблемно по време на избори.
След 2011 г. тази порочна практика се поддържа почти единствено от антиконституционното ДПС, губещо с всяка изминала година своя традиционен електорат.
При това мотивирана от крещящо популистката парадигма, според която всеки опит на обществото чрез институциите и законите да противодейства на циганската престъпност се определя стереотипно като ксенофобия и отстъпление от т. нар. евроатлантически ценности.
Не е ксенофобия, расизъм или каквото и да е друго от този род да се нарекат нещата с истинските им имена. Колкото и те да са страшни и срамни за нацията като цяло. Защото само това е пътят, по който трябва да се тръгне, за да бъде преборена растящата циганска престъпност у нас в интерес на цялото общество.
