Здравният министър се възмути, че някои лечебни заведения държали парите си в КТБ. Едно от тях обаче се управлява от човек на ДСБ
Автор: Илияна Христова
На 4 март здравният министър Петър Москов съобщи, че ръководствата на три болници си тръгват, защото държали парите си само в КТБ. „Загубите са за около 1 млн. лв”, заяви той. Става дума за „Св. Анна" в София, „Св. Марина" – Варна и „Св. Георги" – Пловдив. Казусът с варненската болница например е много интересен.
Председател на Съвета на директорите на лечебницата е д-р Красимир Иванов. От доста години той е на различни нива в ръководството на болницата, ректор е и на Медицински университет – Варна. По-любопитното е, че бе готвен за кандидат-кмет на ДСБ през 2011 г. Тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов обаче му спретна активно „меропритие” (болницата „укривала” издирвано лице от МВР) и до издигане на кандидатурата му за варненски градоначалник така и не се стигна.
Иванов обаче не крие топлите си връзки с ДСБ. Затова през 2013 г. на частичния кметски вот влезе в инициативния комитет на независимия претендент за поста Чавдар Трифонов, подкрепен след това от партията на Иван Костов. Именно докторът бе най-разпознаваемото лице сред интелектуалци и експерти, даващи рамо на Трифонов.
Преди около месец името му отново взе да се спряга като едно от предложенията на ДСБ за градоначалник на морския град – този път на предстоящите местни избори през октомври. До номинация обаче едва ли ще се стигне, защото костовистите смятат пак да застанат зад Трифонов.
Най-интригуващото е, че Красимир Иванов е брат на Янко Иванов, който е дългогодишен член на... управата на Корпоративна търговска банка (КТБ). Нека повторим – виден сподвижник на ДСБ е брат на отговорен фактор във фалиралата банка. Затова изглежда съвсем логично болницата, управлявана от единия брат, да държи парите си точно в КТБ. Москов е недоволен, но спестява факта, че това е вътрешнопартиен проблем, за който мерки е можело да се вземат много по-рано.
А иначе, според официалните декларации, ДСБ смята КТБ за символ на модела „Кой” – пълно лицемерие, станало видно още от момента, в който се разбра, че Иван Костов държи лични пари в банката.
Няколко са версиите за хода на Москов. Преди това, трябва да се отбележи още, че Красимир Иванов е национален консултант по хирургия и не личи, поне до момента, да е в лоши отношения с министъра.
Първата версия е, че няма да го отнесе Иванов. Ще бъде махнат човек на по-ниско ниво, което се занимава с оперативното ръководство, например изпълнителният директор.
Втората е, че по този начин се парират евентуални мераци на Иванов за кметския пост. Както обяснихме, ДСБ отново ще подкрепи Чавдар Трифонов, дори сега може лично да го издигне.
Третата, а и най-вероятна причина е, че Москов по някакъв начин наистина се мъчи да „прочисти” ръководствата на лечебниците, като с това цели и имиджови дивиденти („Ето, наистина се борим с модела „Кой”!”).
А в суматохата нито някой ще се сети за връзката на Красимир Иванов с брат му, нито някой ще се поинтересува дали наистина е сменен.
Тъжна класация Съгласно данни на Световната банка, обнародвани тези дни, България попада в групата с държавите, в които се наблюдават сериозни проблеми в здравеопазването. Изследването на финансовата институция, озаглавено „Старееща Европа“, показва, че по тази причина силно е намаляла продължителността на живота, която у нас и в правещите ни компания в тази нерадостна статистика Унгария, Словакия и Литва е с 5-7 години по-ниска, отколкото в развитите страни от ЕС.
България попада и в групата на тези държави, които имат най-ниски разходи за здравеопазване и пенсии – под 15 % от брутния вътрешен продукт.
Покрай всичко това, страната ни се нарежда на четвърто място след Латвия, Естония и Литва по ръст на миграцията за периода 1990 до 2010 г. Следствие на масовото заминаване на младежи зад граница в търсене на по-добър живот, застарява и населението на тези държави. Единствено Чехия, Словакия и Словения от страните в Централна Европа са успели да привлекат млади имигранти.
Експертите отбелязват, че на фона на младежката емиграция и спада в раждаемостта в тази част на Стария континент и в Прибалтика тенденцията за стареене на неселението ще продължава да се увеличава.
