Две от най-значимите афери от началото на прехода по Южното Черноморие – за пясъците на къмпинг „Корал“ (на няколко километра от Китен) и за 2 000 декара земя край
Автор: Десант
Каблешково (община Поморие) отново са на прицела на разследващите. Този път със сделките, ощетили държавата с десетки милиона лева, има амбицията да се захване лично новият председател на Апелативна прокуратура в Бургас Любомир Петров. Поне такава нагласа показа той след среща с общинския съветник от НФСБ Ангел Божидаров и разследващия журналист и собственик на сайта „Бивол“ Асен Йорданов.
Двамата потърсиха апелативния прокурор, за да го запознаят със скандалните казуси. Следствените дела по тези случаи събират прах в районните прокуратури в Царево и Поморие и досега нямаше сила, която да ги измъкне оттам. Вероятно заради намесените имена на хора от държавната и общинската власт.
Аферата, известна като „Сделката Корал", е една от най-големите далавери на българския преход. Един от бенефициентите по нея е сегашният бургаски кмет Димитър Николов, явяващ се и заместник-председател на ГЕРБ. За злоупотребите има документи и свидетелства, но всички опити да се започне досъдебно производство по случая срещат неотменно през годините твърд отпор от Окръжната и Апелативната прокуратура в Бургас.
Историята започва през 2002 г., когато за кмет на Царево е избран Петко Арнаудов от БСП. Времената са трудни за общината, хазната е празна. Той се опитва да убеди общинарите, че трябва да се привлекат инвеститори, като им се продадат атрактивни земи.
На хоризонта се появява акционерното дружество „Витатур инвест" АД, което иска да купи 130 декара земя на първа линия край къмпинг „Корал“ за... 3,5 долара на кв. м. Съдружници в компанията към момента на сделката са три фирми: „Европа 5" ООД на Симеон Симеонов и сегашния бургаски кмет от ГЕРБ Димитър Николов (тогава областен председател на СДС); „Ленор" ЕООД на Сава Чоролеев и „Понс холдинг" АД на Милко Милков. „Европа 5" и „Ленор" са свързани с бургаската фабрика за захарни изделия „Победа" АД, в чийто управителен съвет по това време са Сава и Михаил Чоролееви, Симеон Симеонов, настоящият бургаски кмет Димитър Николов (тогава изпълнителен директор на предприятието), Владимир Каролев и Мариета Трошева (прокурист).
„Витатур инвест" предлага на Община Царево да купи земята, да изгради инфраструктура и да вдигне ваканционен комплекс за 2500 души, като обещава да разкрие 350 работни места. След множество политически договорки между тогавашното мнозинство на БСП и СДС, общинският съвет в Царево гласува продажбата на земята срещу предложената от инвеститора смешна цена от 7 долара на квадрат. С решението си съветниците възлагат на царевския градоначалник да сключи договор с условия, чието неизпълнение да е основание за разваляне му.
Арнаудов обаче не изпълнява това. В сключените от него договори това условие не е вписано, а вместо него са предвидени парични неустойки – ако „Витатур инвест" не построи ваканционния комплекс в срок от 3 години, трябва да плати на общината 1000 лв. за всяко неразкрито работно място и 10 000 лв. за всеки просрочен месец. Сключени са 8 отделни контракта за всеки един от продадените парцели.
Тогавашният бургаски областен управител Иван Витанов обаче отменя сделката. „Община Царево допуска продажба на общинска собственост без ясно регламентирани правила и условия, които да бъдат уредени при провеждане на търг или конкурс, както и без мотиви за направения избор на купувач", са основанията на губернатора.
Той завежда две дела срещу Община Царево, но Петко Арнаудов и адвокатът му Евгений Мосинов обжалват във Висшия административен съд и печелят. Самият Мосинов е представлявал и двете страни по сделката – едновременно като юрист на продавача Община Царево и като адвокат на купувача „Витатур инвест“. Царево по това време става известно с раздаването на парцели на роднини на висши столични магистрати. Без търг и за „без пари” на съдиите е предоставен терен, на който да си построят морска резиденция недалеч от къмпинг „Корал“. В замяна на това, Община Царево печели всички дела във ВАС, включително и това за скандалното обявяване на Природен парк „Странджа“ извън закона заради мафиотските незаконни строежи на юг от Царево.
По първото дело, заведено от бургаския губернатор, ВАС приема, че общинският съвет може да продава без търгове и конкурси, а по второто отсъжда, че след като съветниците са наредили на кмета да сключи предварителен договор, то областният управител няма право да се меси.
След като съдът й разчиства пътя, на 7 август 2003 г. общината продава останалите 95% от земята на „Витатур инвест". Година по-късно, на 19 ноември 2004 г. ВАС ще купи от Община Царево терен на първа линия в Лозенец на доста изгодната цена от 14 лв. на кв.м, където си построява почивна станция.
На редовните местни избори през 2003 г. СДС спазва уговорката да подкрепи Петко Арнаудов. След преизбирането му бившият председател на сините в Царево Валентина Василева става негово доверено лице и шеф на дирекция в общинската администрация. В края на 2006 г. тя получава и право на строеж като крайно нуждаеща се, но това е отделна тема.
Инвеститорският устрем на „Витатур инвест" секва някъде към края на 2003 г., след като придобива окончателно исканите 130 декара и още няколко малки прилежащи терена. В продължение на три години фирмата не предприема нищо. През 2006 г. „Витатур" се активизира и продава земите, на които вече би трябвало да се издига построеният от нея ваканционен комплекс.
Проверка в имотния регистър показва, че разпродаването на земята, купена на безценица от Община Царево, минава през два етапа. В първия кръг се включват осем фирми, свързани със собствениците на „Витатур инвест". Във втория етап фирмите са 4 на брой, също така свързани с „Витатур". В крайна сметка последно собственик на огромната част от парцела става испанската компания „Ибердрола инмобилиария". С по-малък дял е „Прайм пропърти", свързана с тогавашния столичен общински съветник от НДСВ Владимир Каролев.
Към днешна дата той е съветник на икономическия министър Божидар Лукарски. Справка от сайтовете за търговия със земя в България показва, че 125 от 130-те декара около „Корал" през 2006-2007 г. се предлагат за продажба вече за 35 милиона евро.
Свързаната с Каролев фирма купува терените по 175 евро на кв.м., а след това ги препродава на испанците по... 400 евро на кв. м. Така печалбата на Димитър Николов и компания надхвърля сумата от 40 милиона евро.
Сбъдват се най-лошите прогнози на общински съветници. Договорите с общината не са изпълнени, но няма как да се вземат неустойки за това от превърналите се в милионери далавераджии. Всички жалби до Прокуратурата и предизвиканите разследвания са прекратени в Бургас.
Докато общинската земя носи невероятни облаги на бизнесмените, стоящи зад „Витатур инвест”, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) изведнъж решава да заличи защитената зона „Блатно кокиче” край къмпинг „Корал“, който е едно от малкото места у нас, където се среща това изключително ценно и рядко растение, включено в „Червената книга“ на България. Неговите находища върху купените на безценица „златни“ терени обаче са трън в очите на инвеститорите, тъй като наличието на блатното кокиче би възпрепятствало строителните им намерения.
И след заповедта на зам.-министъра на околната среда и водите Николай Куюмджиев (НДСВ), с която се заличава защитената територия – подписана на 11 август 2003 г., само четири дни след като „Витатур" става 100% собственик на терените, в района се появяват багерите на предприемачите, които разравят околността.
Следват няколко проверки на комисии, които констатират, че тук няма блатно кокиче и „видът е изчезнал три години преди това", с което тогавашният екологичен министър Нона Караджова си измива ръцете, че „проведената процедура по заличаване на природната забележителност е напълно законосъобразна".
Заради явните беззакония, в началото на 2010 г. тогавшният регионален министър и настоящ президен Росен Плевнелиев завежда 3 дела срещу Община Царево, с които иска административна отмяна на дадените одобрения за бъдещо застрояване на „Корал“. На съдебните заседания обаче не се явяват юристите на Министерството на регионалното развитие (МРРБ) и магистратите приемат без възражения защитата на Общината.
Кулминацията на тенденциозната незаинтересованост на Росен Плевнелиев за това делата да бъдат спечелени в полза на публичния интерес и закона стига дотам, че МРРБ „пропуска” да внесе процесуална такса от... 20 лева. Което слага край на съдебната сага.
Също толкова скандален е и опитът да се сложи ръка на 2000 декара общинска земя край Каблешково под предстекст, че там ще се строи мега увеселителен голф комплекс.
В дъното на голямата измама е българинът с финландско гражданство Божидар Томалевски, който се подвизава и под името Дарио Томалети („Десант“ го разобличи още през 2009 г., но вместо да стане „клиент“ на Темида, той си основа партия „Другата България“). През 2005 г. пък бе назначен като управител на смесеното дружество „Кабланд“, за да изгради ваканционното селище. В него 80 на сто от дяловете са собственост на „Ен Джи Би Кансълтинг“ (съсобственици в нея до 2000 г. са били същият Томалети, българинът с френско гражданство Георги Андре Гурковски и англичанинът Николас Галахар), а 20 % държи община Поморие под формата на апортна вноска от земята.
След две или три поредни „първи копки“, серия от скандални машинации, за които сме писали подробно и, в които се замесва дори и Българската агенция за инвестиции (БАИ), става ясно – сделката от самото й начало е порочна и няма никакво бъдеще. Нещо повече, над Община Поморие и в момента виси опасността да загуби въпросните земи. Надявам се новият апелативен прокурор на Бургас да покаже нужното мъжество и да се изправи срещу корупцията в Бургаска област, каза след срещата Ангел Божидаров.