Изложбата бе открита в рамките на форум, посветен на аспектите в развитието на културния туризъм на територията на крайбрежна Странджа
Автор: Диана Славчева
В продължение на 2 хилядолетия и половина корабите, кръстосващи днешните български брегове на Черно море, финализирали своето плаване в пристанището край днешното бургаско село Дебелт. Колкото и невероятно да звучи тогава морските талази са стигали до тези места. Тук се въртяла успешна търговия и ежедневно се стоварвали десетки амфори с вино, зехтин, мед, сол, орехи, жито и дори със солена риба.
През IV в. пр. Хр. занаятчиите, които произвеждали тези съдове, започнали да ги маркират с имената си, а по-късно, когато градските власти наложили контрол върху търговията, започнали да добавят и тези на чиновниците, което било гаранция за качеството на продукцията, съдържаща се в тези своеобразни контейнери. Понякога се добавяли и инициалите на собственика на стоката или други данни за сделката.
Всички тези данни разкриват на днешните изследователи детайли от картината на търговските връзки между поселищата в Средиземноморския басейн и Черноморието, съществували преди десетки векове.
През 80-те години на миналия век при археологически разкопки в местноста Костадин чешма край някогашния Деултум – днес Дебелт, са открити останки от над 4000 амфори, датирани основно в периода VI-IV в. пр. Хр.
От тях става ясно, че стоките, разтоварвани на пристанището в Дебелт, основно са пристигали от Синопе и Хераклея Понтика, но имало също и пратки от Тасос, Родос и други антични градове.
От тези артефакти е сформирана най-голямата колекция от амфорни печати, събрани в България от един археологически обект, наброяващи повече от 1400 образци.
Част от тях ще гостува до септември в изложба под наслов „Деултум – портата към Странджа“, експонирана в музея „История на котвата“ в Ахтопол. Проявата е дело на сдружение „Черноморска Странджа“ и Историческия музей в Средец.
Нейните посетители ще могат да видят амфорни печати на майсторите Агатон, Телеста, Коас, Хераклид, Пайан, Аристон, Сотерос и др., а също така цели амфори и други керамични съдове, както и различни интересни находки, свързващи съдбата на древния град с морето.
Изложбата бе открита в рамките на състоялата се на 25 април в Ахтопол Кръгла маса, организирана за шести пореден път от сдружение „Черноморска Странджа” с оглед реализация на неговата основна цел: да опазва, съхранява и популяризира културно-историческото ни наследство на сушата и под водата. Този път стремежът на участниците в сдружението бе насочен към това да съдействат на местно и национално ниво за създаването на условия за развитие на културния живот, археологическите изследвания, специализирания туризъм и опознаването на историята в района на Странджа с крайбрежната ивица и шелф, като събитието мина под надслов „Морето и Странджа – музеи, културен туризъм и „България – 2020”.
Във форума взеха участие представители на министерствата на туризма и културата, директори на музеи от Бургаска област, на местната власт от бургаските общини, на различни научни институти и изследователи.Участниците в Кръглата маса разискваха ролята на културното наследство като стратегически ресурс за развитие на културния туризъм в България. Основен акцент бе поставен с подготовката на проектните предложения за кандидатстване по европейските програми в периода до 2020 г.
Директорът на дирекция „Програми и проекти в туризма” в Министерството на туризма д-р Милка Нанова запозна присъстващите с концепцията на институцията за туристическо райониране на страната, която предвижда обособяването на девет района – Дyнaв, Стapa плaнинa, Рoзoвa дoлинa, Tрaкия, Рoдoпи, Рилa – Пиpин, Сoфия, Сeвepнo Чepнoмopиe и Южнo Чepнoмopиe. От доклада стана ясно, че предстои и регистриране на туристическите обекти и атракции на територията на България.
Поставени бяха и много други проблеми, които възникват при взаимодействието между музеите, общините и държавата, касаещи необходимите законодателни промени, финансирането, както и кадровото обезпечаване на звената, ангажирани с разкриването, опазването и промотирането на богатото ни културно-историческо наследство.
