За празника на българската армия държавният ни глава и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев му дръпна едно слово,
Автор: Диана Славчева
което има всички шансове да остане в историята като най-фундаменталната реч за всички времена по отношение на понятието „патриотизъм“.
От нея народонаселението разбра, че „днес имаме нужда от нова доза модерен патриотизъм“, който пък се бил явявал „контрапункт на крайния национализъм“!
Като оставим настрана това, че „модерното“ означава нещо актуално и е нелепо да очакваме „нова доза“ от това прилагателно, защото то априори не може да постъпва на дози, приносът на българския президент към световния лексикален фонд и класификацията на думата „патриотизъм“ е безспорен.
Защото досега всички тълковни речници твърдяха, че нейният смисъл е „любов и преданост към отечеството“, а синонимът й е „родолюбие“. Ама се оказа, че не било така. То си имало и „модерен“ подвид – нещо като „контрапункт“ на пещерния, може би?!
По-нататък Плевнелиев разясни какви трябва да са „модерните патриоти“, от което пък ни светна, че то това за любовта и предаността към отечеството вече не е актуално, в смисъл, че е демоде.
Сега целта на патриотите била да „отстояват върховенството на закона“, защото без правила нямало мир. И както уточни държавният ни глава, затова те заставали „зад принципите на международното право, където диспутите се решават с аргументи, а не с оръжие, пропаганда и хибридни войни“ (може би затова нашата армия е останала почти напълно разоръжена – недай си боже да възникне военен конфликт, ще го решаваме „со кротко, со благо“!).
Изживяващият се като заклет пацифист наш главнокомандващ изгърлобута още, че мирът бил също така: „права и свободи“. Дали пък това не бе намек, че негов носител е едно „движение“ у нас, което се кичи с подобна фраза в названието си?! Казва ли ти някой?! Пък и смееш ли да попиташ, както се вика.
Но основопагащата президентска гергьовденска реч разкри нещо друго, което някак си не ни беше хрумвало – че днес в Европа сме свидетели на „замразени конфликти“ и на „отстояване на политиките от ХІХ в. на Великите сили с техните изконни интереси и сфери на влияние“. Несъмнено, това е велика историческа мисъл!
Щото досега ни бе внушавано, че въпросните „Велики сили“ от деветнадесетото столетие с изключение на Русия – Великобритания, Австро-Унгария (сега вече съществуващи поотделно), Франция, Германия и Италия, са страни от състава на Европейския съюз и като такива отстояват общоевропейските интереси! Но очевидно сме били заблудени. Добре, че имаме държавен глава, който да ни отвори очите.
Както ни просвети и за това, че символът на българската държавност е нашата славна армия. Като си знаем дереджето й, разумява се защо държавността ни е на такова ниво.
„Народът обича армията си, а Въоръжените сили са негова здрава опора“ – заяви още в словото си Плевнелиев, пояснявайки, че това е така, защото те били оказвали „навременна и ефективна помощ на населението за преодоляване на последствията от стихийни бедствия, аварии и катастрофи“. Пък ние си мислехме, че дългът им е свързан с отбраната на страната. Нейсе!
Нелепостите в президентския логореен поток са толкова напоителни, че могат да предизвикат всемирен поток. Затова да спрем дотук кранчето с коментарите им. И да се присъединим към плевнелиевата честитка към българските воини, „където и да са по света“ с „най-сърдечни поздрави“ по случай празника им, пожелавайки им „крепко здраве и младежка енергия“!
