Много от текстовете, залегнали в днешното законодателство за движение по пътищата, са всъщност осъвременени и доразвити варианти на членовете и алинеите от 1899 година.
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът и личен архив
Миниатюрният царски правилник от края на XIX век е семейна реликва на 72-годишния великотърновец Петър Янков, завещана му от неговия баща, който е един от първите шофьори в старопрестолния град.
Малкото книжле е джобен формат и е от едва 24 страници, пожълтели от времето. От съдържанието им става ясно, че по царско време не се ставало лесно водач на моторно превозно средство. Освен това за изправността на автомобила се следяло два пъти в годината – през март и през септември, без значение дали е държавен, частен или военен. Плащал се само първият преглед при това.
В чл. 7 от царския правилник се посочва, че "Всеки автомобил трябва да притежава здрави управляващи органи, които да позволяват лекото и сигурното му пътуване. Да има две независещи една от друга спирачки, всяка една от които сама за себе си да може да спре автомобила при пълен товар на една стръмнина от 25 градуса. Да има изправно звукооглушително гърне".
Автопрегледът струвал 20 лв., а собствениците на моторни колела плащали по 5 лв. за документ за правоуправление, който се наричал свидетелство. То пък се преиздавало напълно безплатно всяка година.
Автогонките не са проблем от вчера или от днес. Текст, който ги забранява, има дори от царско време. В тогавашния "Правилник за движението на товарни и пътнишки автомобили и моторни колелета в България" от 10 октомври 1899 г. четем в чл.28, ал.19: "Надбягвания вътре в населени пунктове са абсолютно забранени. За надбягвания вън от населените пунктове трябва да се иска специално разрешение от полицейските органи, които в такъв случай ще вземат необходимите мерки, ако намерят за уместно да дадат подобно разрешение".
Алкохолът и цигарите са абсолютно забранени зад волана. Още в първите членове на правилника от царско време е записано, че кандидатът за шофьор не трябва да е пияница. "Ако шофьорът управлява автомобил или моторно колело в нетрезво състояние, без да е имало лоши последствия, макар за пръв път, се наказва с глоба от 1000 лева и отнемане правото да управлява за срок от три месеца", категоричен е текстът в чл. 34 от правилника.
През време на движението шофьорът не може да пуши или да говори с други лица.
В края на XIX век е имало дори строг дрескод за шофьорите, когато са зад волана. В чл. 28, ал. 28 се посочва, че те трябва да са порядъчно облечени при изпълнение на службата си. „Шофьорът не може да бъде по риза без палто или със запретнати ръкави".
В забранителните разпоредби на книжката от 1899 г. правят впечатление суровите санкции, които се налагат за сгафилите. За обикновено нарушение, което не е довело до лоши последствия нито за шофьора, нито за пътниците, и е за първи път, глобата е 400 лв.
За второ нарушение - 2000 лв., толкова е и за трето нарушение, но при четвъртото автоматично следва лишаване на шофьора от право да кара автомобил за три месеца. Изрично се посочва, че „Санкциите се прилагат за всички шофьори без изключение били те частни или държавни служители - цивилни или военни".
Собствениците на днешните мощни автомобили искрено ще се забавляват, четейки ограниченията на скоростта, въведени в правилника от 1899 г. Чл. 28, ал. 10 от него гласи: "Максималната бързина, която се разрешава при движение на автомобила или моторното колело навън от населените пунктове, на открит и равен път е 50 километра в час. При среща с други коли, застигане на такива или преминаване на мостове, тесни участъци от пътя, завои и кръстовища или въобще на опасни места, тази скорост трябва да се намали до 15, 10 дори и 5 километра в час вън от населените пунктове".
В следващата алинея се казва, че в населените места "скоростта на движение не трябва да надминава в никой случай повече от 15 километра в час, а при пресичането на улиците, преминаването покрай трамваи, през места, където има силно движение и събрани много хора, скоростта трябва да се намали до 8, даже до 5 километра в час".
Ако днес ви се струва, че автобусите от градския транспорт едва пъплят и пеша може да ги надбягате, то в края на XIX век е имало ограничения за скоростта на движение на омнибусите и товарните коли от 3 до 5 км/ч в населените места.
Колкото по-тежък и натоварен е автомобилът, толкова по-бавно е трябвало да се движи. С правилника от 1899 г. се въвежда и важещото до днес правило на предимството на дясностоящия при пресичане на улици и в кръстовищата, както и задължението за аптечка и материали за оказване на първа помощ.
"Много хора са ми искали този правилник, но засега отказвам да го предам нито на музея, нито в библиотеката, нито в КАТ, нито в университета. Такъв екземпляр във Велико Търново имам само аз и той ми е особено ценен и скъп, защото е завещан от баща ми", разказва Петър Янков.
Той е запазил и шофьорската книжка на баща си Марин Янков Йорданов, издадена на 13 октомври 1928 г. С нея пожарникарят придобива правото да управлява лека и товарна кола и автобус. Преди да стане шофьор две години е бил помощник-шофьор.
Прелюбопитна се оказва историята за първата и единствена лична кола на Марин Йорданов. "Той я получи като подарък от д-р Церовски през 1952 г. Беше синьо-зеленикав на цвят "Опел Капитен". Резервната гума беше изнесена на задния капак.
Докторът намерил едно вълче и го отгледал. Един ден влязъл при него и вълкът го нападнал, захапал го много жестоко. По това време пожарната на Велико Търново е била до сегашната общинска данъчна служба. Там наблизо живееше и д-р Церовски. Баща ми чул виковете на доктора, притекъл му се на помощ и го отвъртал от разярения вълк. За благодарност, че му спасил живота, д-р Церовски подарил на баща ми колата си. Той обаче я имаше само няколко месеца. Властта му взе опела, за да се возят на него партийните първенци", разказва Петър Янков.
Баща му го научил да шофира още докато бил 15-годишен.
"През 1963 г. взех любителската книжка. В Школата за запасни офицери в Плевен получих и документ за професионално управление, учих се на "Прага Ветриес" - високопроходим и много качествен автомобил. 7 години чаках, за да си купя първата кола, беше "Запорожец". После си купих „Лада”, която карах 30 години“, спомня си днес възрастният мъж, който продължава да шофира малогабаритен опел.
Петър Янков е геодезист, работил е дълги години като проектант в "Пътпроект". Разказва, че е полагал първата хоризонтална пътна маркировка във Велико Търново. "През 1967 г. направихме първата маркировка с френска боя със светещи перли върху търновските павета. Маркировката траеше по четири-пет години. До пенсионирането ми все с пътища и безопасност на движението съм се занимавал. Пет години в Куба и една в Алжир също съм проектирал пътища и съм работил по безопасността. Днес направо ми се къса сърцето като виждам какво е по градските улици. С безопасността на движението масово се занимават хора, които хал хабер си нямат от това", казва 72-годишният кореняк търновчанин.
Той се възмущава и от гората от пътни знаци по улици и шосета. "Доказано е, че когато има повече от 4-5 знака на километър, не се възприемат добре от шофьора. А днешните табели като гроздове висят една връз друга. Това не решава проблемите на безопасността на движението. Решението е в дисциплината и самодисциплината", казва Янков. Според него част от проблемите се коренят и в това, че за 15 дена се произвеждат шофьори от автошколите, както и в това, че много нарушители остават ненаказани.
Докато е работил в "Пътпроект", Петър Янков казва, че е бил част от екипа, направил проекта за разширение на пътя Велико Търново - Свиленград с четири ленти през 1987-88 г., работил е и по проекта за тунела под Шипка през 1987 г. "С кирки на ръка да го бяха копали, вече щеше да е направен", с болка коментира той.
