Родопите и Пиринският край честват освобождението си от турско робство

Автор: Георги Янков

Няколко български града честваха тези дни 103 години от освобождението си от турско робство.
Един от тях бе Свиленград, където по традиция празникът започна в храм „Св. Троица” с тържествена литургия за благоденствие на населеното място и неговите жители, отслужена от архиерейския наместник отец Константин, отец Георги и отец Януарий.
Много свиленградчани – от деца до старци, се отправиха на поклонение на връх Шейновец, който е знаков за историята на града.

Там на 5 октомври 1912 г. в 4,00 ч. сутринта пропукват първите пушки от първата победна битка в Балканската война. 30-и шейновски полк овладява турските позиции, падат първите свидни жертви. Лично цар Фердинанд връчва на място първите ордени и медали на героите. Още в същия ден след обяд Свиленград е освободен. Първи в града влиза Лейбгвардейският конен полк, след него марширува 51-и пехотен полк с музика и развято бойно знаме. Народът ликува, свободата става реалност 34 години след освободителната Руско-турска война.

На връх Шейновец преди 80 години будното тракийско население издига паметник-костница в памет на саможертвата на 14-те храбри воини от 8-ма пехотна Тунджанска дивизия, загинали в битката. Точно на 5 октомври 1935 г. монументът е осветен и открит с карабинен залп. На церемонията присъстват участници в сражението, близки на загиналите и техни наследници.
Междувременно Историческият музей в Свиленград организира изложба и представяне на една от най-новите научно-исторически книги. След преминалото при голям интерес представяне на книгата „По пътя на труповете от Плевен до Бристол” в София, Смолян, Плевен и други градове, изданието беше представено и тук.

Книгата представлява научно разследване, което опровергава скандална публикация, уронваща престижа на България. В нея се посочва, че труповете на турските войници, загинали в боевете за Плевен по време на Руско-турската война, били погребани в масови гробове, по-късно изкопани и продадени в Англия за наторяване на британското земеделие. Настоящото заглавие опровергава тази упорито лансирана лъжа.

По-рано в музея бе представена изложбата „По бойните полета на Първата световна война”. С мултимедийна презентация бе разказано за историческите събития отпреди 100 години. Изложбената зала посрещна посетителите си с експозиция на снимки и писма от фронта, изпращани от бойци от Свиленградския край, които се пазят в музейния фонд. Сред тях любопитство предизвикват писмата на Димитър Желязков – баща на именитата ни режисьорка Бинка Желязкова, и на журналиста и писателя Симеон Лазаров.
Много фронтоваци от общината са отличени с военния орден „За храброст”, войнишки кръст „За храброст” и медал „За заслуги”. Най-голям брой наградени са от Свиленград, общо 16 души, от с. Левка – 4, от с. Младиново – 3.

С подписването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г. България излиза от Първата световна война. Поражението е съпътствано с много жертви. По фронтовете загиват 105 000 души, а над 100 000 са оставени в плен за три години. На 27 ноември 1919 г. Александър Стамболийски подписва Ньойския мирен договор, с който от България се отнема Южна Добруджа, Струмишко, Царибродско и Босилеградско или 1/10 част от територията й и 1/7 част от населението й.

Единствената териториална придобивка за България са няколко селища в Сакар планина, присъединени следствие на подписаната по-рано (24 август/6 септември 1915 г.) Българо-турска конвенция. В резултат на този договор към българските земи в периода 1915-1919 г. са включени територии от 2588 квадратни километра по десния бряг на р. Марица, включително гара Кара агач в Одрин, Димотика, както и една ивица по левия бряг на реката в дълбочина от 2 км.
След подписването на Ньойския мирен договор голяма част от тези земи са отнети от България и остават само селата – Присадец, Капитан Андреево, Димитровче, Равна гора, Чернодъб, Варник, Левка, Михалич, Мустрак, Пашово, Филипово, Маточина, Сладун и Щит.

На 5 октомври своето освобождение отпразнува и Благоевград. Това е дата с огромно значение за Пиринския край. На нея се отбелязва не само краят на робството в някогашна Горна Джумая, но и на цялата Пиринска Македония. Празничната програма започна на площад „Георги Измирлиев”, където се състоя ритуал по издигане на националното знаме и церемония по полагане на цветя на паметника на Георги Измирлиев–Македончето – военен ръководител на Първи революционен окръг по време на Априлското въстание. Отбелязването на годишнината продължи в църквата „Въведение Богородично”, където се отслужи заупокойна молитва и панихида в памет на загиналите за освобождението на този край.

Предстоят чествания на святата годишнина и в Смолян, където целият месец октомври ще е наситен със събития, посветени на 103 години от освобождението на Родопите.
По този повод са запланувани множество спортни и културни събития. Сред най-интересните инициативи са есенният фотосалон, започващ на 15 октомври с откриването на изложбата „Крепости и топоси в Родопите“, прожекцията на филма „Забравеният герой на Родопската Шипка“ в дните между 19 и 23 октомври и изложбите „Полк. Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите“ и „Песните и гласовете на Родопите“. Честванията ще приключат на 21 октомври с тържествена заря-проверка, посветена на славната годишнина.


В категории: Горещи новини