Кой ли не се е вълнувал, когато точно преди 30 години – през 1985 г., Робърт Балард откри на дъното на Атлантическия океан останките от легендарния „Титаник“?! Кой ли не се е вживявал в съдбата на потъналите кораби и чия ли фантазия не се е изпълвала с трепет, представяйки си несметните съкровища, потънали с тях в морските дълбини?!
А може би всеки се е питал има ли подводната археология почва у нас?! Все пак и край нашето черноморско крайбрежие често са ставали корабокрушения и не едно морско корито е намерило гибелта си в нашата акватория.
Оказва се, че първите подводни проучвания в България са направени преди повече от 40 години. Спомени за това разказаха някои от участниците в тях по време на 7-та кръгла маса, организирана от Сдружение „Черноморска Странджа“, която се проведе в Ахтопол на 7 ноември и този път бе посветена на подводните и теренни проучвания на културното ни наследство.
Те започват на родна земя, и по-точно в родна вода, през далечната 1974 г. Пионери са група ентусиасти от младежкия експедиционен клуб към историческия факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“, които се включват в първата подводна експедиция в рамките на програмата за теренни изследвания на Странджа и брега около сакралната планина. Помощ им оказват от музеите в Бургас, Созопол, Несебър и Малко Търново, както и от Института по тракология.
В акваторията на Созопол и островите около него към екипа, ръководен от Божидар Димитров, се присъединяват Калин Порожанов, Венцислав Попов, Васил Николов, Иля Прокопов, Константин Събчев, Живко Иванов, Красимир Николов, Петър Петров, Ваньо Вълков, Дечо Мичев, Димитър Пейчев, Пламен Николов, Иван Тодоров и арх. Димитър Динев.
Шаблонно е да се каже, че началото е трудно, но това е истината. Оборудването е повече от скромно. По-голямата част е лично притежание на вдъхновените водолази. Всеки се включва с каквото може – с шнорхели, маски, плавници... Групата разполага общо с 4 леководолазни апарата за любители на подводните гмуркания. Но възниква проблемът да се намери компресор за тях.
Младежите намират най-неочаквано съдействие от... военните от базата на остров Св. Кирик. Съдбата обаче решава да им поднесе още изненади. В един момент те се натъкват на едни млади мъже от ГДР, които също са дошли по нашите брегове да се гмуркат и щедро отстъпват на нашите момчета да ползват оборудването им.
Лагерът на нашите първопроходници в разгадаването на тайните на подводните терени е също импровизиран. Те решават битовите си проблеми в движение, така да се каже. Опънали са палатките си в градинката до църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Созопол и често им се налага да влизат в разправии със строгите органи за опазване на обществения ред.
Задачите, които стоят пред тях, са с разузнавателен характер – те трябва да проучат едно каменно срутване в северната част на съвременното пристанище на морския град, наследник на някогашната величествена Аполония.
Минават години. През 1978 г. в Созопол се създава Център по подводна археология – единственият в нашата страна. Той се заема с проучването, документирането и опазването на подводното археологическо наследство на България. Постепенно звеното се сдобива вече с високотехнологично оборудване в крак с времето си – модерна водолазна техника, сканиращ сонар, многолъчев ехолот, който дава реална картина за терена на морското дъно, поддънен профилограф, изготвящ много точна профилограма на различните пластове, разнообразни сензори и прочее чудеса на научния прогрес.
Покрай всичките си други проекти, Центърът се заема с проучването под вода на трасето, откъдето ще минава през нашата икономическа зона „Южен поток“. В рамките на тези изследвания са идентифицирани стотици обекти по морското дъно, много от които се оказват кораби, разбили се по нашите брегове през различни епохи.
Успоредно с това, от Центъра по подводна археология се заемат и с издирването на потъналите покрай нашето крайбрежие селища – основно праисторически, като това при Паша дере, южно от Варна, където специалистите попадат на обект от халколита.
Буквално преди два месеца е приключил поредният проект на Центъра – проучването на бухтата Св .Никола край Черноморец. То се налага да бъде извършено заради заявено инвестиционно намерение за разширение на рибарското пристанище в морското градче.
Тогава подводните археолози се натъкват на останки от голям дървен кораб със запазена голяма част от неговото карго – тухли, подобни на днешните т. нар. единички. Те са подложени на силикатен анализ, от който се стига до заключението , че произходът им е от днешната територия на Югоизточна България.
Но кой е бил корабът, който ги е натоварил. От него почти не са останали материали, които да спомогнат за идентификацията му. До този момент единственият изцяло проучен морски съд е този, намерен в Китенския залив.
За разгадаването на мистерията с кораба от Черноморец специалистите използват за първи път у нас електронна триизмерна фотограметрия. Приложено е, също за първи път, и т.нар. RTI фотографиране, с което се създават много голяма част от специалните ефекти в съвременното кино.
Археологическото проучване е направено в периода 29 юни – 4 септември тази година. От всичките му 74 дни, 50 преминават под водата.
Установени са два масивни отломъка от корабния корпус – кил и десен борд, като намереният сектор от него е дълъг 30 м и максималната му ширина е 6,3 м. Открита е също част от обшивката на кърмата на десния борд, а също и разсип от материал в района на останките. Носовата част на потъналия плавателен съд е почни унищожена.
На 20 м северно от отломките водолазите откриват детайл от носовата конструкция на кораба. Находките показват, че килът му е бил от твърдо дърво – бук или бряст, а намерените фрагменти от металната обвивка, които са силно нагънати, говорят за това, че е претърпял силен удар.
Външната обвивка на потъналия морски съд са от твърда иглолистна дървесина – вероятно хвойна, докато вътрешната е от чам. По дъното си е имал медна обшивка. Личат и донадени парчета, които свидетелстват, че гемията няколко пъти е била ремонтирана усърдно.
Но да обърнем внимание на товара. Тухлите, за които стана дума, се оказват изработени с примес на доста шамот, което говори, че са били огнеупорни – вероятно предназначени за изграждане на някакво промишлено съоръжение. Около 2000 са намерени при останките на кораба и още към 1000 – разпръснати наоколо.
Покрай всичко това са открити и няколко отломки от девънширски английски порцелан, като едната е от... нощно гърне. По мотивите върху тях – на върбови клонки, и трансферния ситопечат, се установява, че съдовете са произведени между 1840 и 1860 г.
Прави впечатление, че обшивката е изработена по средиземноморски тертип, при това проектът й е в метрична система, което ясно насочва към това, че морският съд е дело на някоя от трите известни корабостроителници от онова време от този регион – в Италия, Франция или Испания.
Така се стига до извода, че става въпрос за двумачтов бриг с право стъкмяване, което пък е установено по един намерен детайл от носовата част на кораба. Т. е. става въпрос за среднотонажен търговски ветроход от XIX в.
За късмет на екипа, в който участват Димитър Гърбов, Найден Прахов, Калин Димитров и Здравка Георгиева, в последния ден на проучванията се открива, че някои от клиновете, използвани при строежа на потъналия морски съд, имат печати, които са разчетени с помощта на модерната RTI технология.
Те насочват изследователите към предприятието от Триест (тогава в границите на Австро-Унгарската империя) „Стабилименто“, което е основано през 1837 г. като леярна. Впоследствие то се разраства като военна корабостроителница, която е закрита след края на Първата световна война. Възможно е, разбира се, в нея да са направени само клиновете, докато още е функционирала като леярна, но засега това е само една от хипотезите...
Ето така, брънка по брънка се разплита енигмата на потъналия край Черноморец ветроходен бриг. Накъде е поел той с товара си и защо е корабокруширал все още е загадка. Но нашите подводни археолози продължават с усърдието на Шерлок Холмс парче по парче да сглобяват като пъзел картинката на събитията, случили се по българския черноморски бряг преди много години.
Очевидно е, че подводната археология има място у нас – при това напълно достойно, а и много важно за опазване на културното ни наследство, на което страната ни е богата не само по суша, но и по море.
