Основана през 70-те години на XIX век от двама предприемчиви швейцарци, днес фабриката се превръща в музей
Автор: Камен Колев
Една от най-старите български пивоварни - пловдивската "Каменица", която догодина щеше да навърши 145 години, затваря врати. Според собствениците, заводът е на място, което „затруднява логистиката и новите инвестиции в пивоварната“. Те възнамеряват да преместят производството, защото са преценили, че бирената фабрика няма потенциал да се развива и поддръжката й е трудна.
А в края на XIX и през целия ХХ век пивоварната бе символ на индустриалния прогрес в града. Основана е от двама швейцарци с предприемчив дух – Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер, които пристигат на Балканите в началото на 70-те години на XIX век. Работят като специалисти при изграждането на Барон-Хиршовата железница.
Фрик, който е роден в селището Машванден край швейцарския град Цюрих, има техническо образование и работи като механик и технолог, а в железницата - като локомотивен майстор.
Сулцер е от Винтертур, Швейцария, и е нает в железницата като локомотивен машинист. По същото време техен сънародник – Кристиан Август Бомонти, който живее в Османската империя, вече е основал бирена фабрика в Цариград и планира разширяване към Пловдив.
Бомонти насърчава Фрик и Сулцер да се заемат с пивоварство - той вече е основал в Пловдив първите фабрики за преработка на ориз и спирт. Двамата швейцарци са впечатлени от напитката, приемат присърце предприемчивата идея и решават заедно да създадат марката „Каменица“.
Макар че към онзи момент за пивоварството в България не се знае почти нищо и начинанието им изглежда като авантюра, през 1876 г. Фрик и Сулцер напускат работата си по строежа на Барон-Хиршовата железница, която към онзи момент вече достига от Саранбей (Септември) до Пловдив.
Установяват се в Града под тепетата и през 1879 г. стартират производството на бира. Най-напред малката им фабрика е разположена в пловдивския квартал "Алтъ тепе". Там те наемат малка жилищна сграда и варят бирата в обикновени казанчета от по 10 литра.
Капацитетът е 100 л бира дневно. През 1881 г. те регистрират първата българска търговска марка бира „Каменица". Скоро работилницата се оказва тясна и неподходяща и възниква необходимост дейността да се премести на ново място. Бомонти кани Фрик и Сулцер на сериозен разговор и обсъждат заедно важността на мястото за новата пивоварна, вноса на модерни машини, митническия режим, облекченията, които могат да се ползват, тъй като българските власти след Освобождението са силно благоразположени към чуждестранните предприемачи.
Бомонти помага финансово на сънародниците си и те успяват срещу скромна цена да откупят терен от градските власти. За новата бирена фабрика Фрик и Сулцер избират място, за което се смята, че е изчезналият осми хълм - най-старото тепе на Филипопол.
Било е арена на състезания по борба, а през XIX век е било пущинак - мочурливо, обрасло с трева и набраздено със скални издатини. От него постоянно бликала студена подпочвена вода. Някога наричано Петрица, мястото станало известно като Каменица тепе, защото от него били отломявани камъни.
Тъкмо тази изворна вода, която бликала от хълма, швейцарците използват за варенето на бирата. Помещенията, където е зрело пивото, били вкопани в гранита на тепето. За изкопа са наети местни каменари и строители, които бързо издълбават основите на избените помещения.
Изкопани са дълбоки кладенци, положени са широки железни тръби, а изворната вода се изпомпва по тях. Днес от някогашното тепе са запазени само основите, но то дава името на пловдивската пивоварна.
Обновена, тя стартира през 1883 г. с много модерно за времето си оборудване – бутилиращи линии с общ капацитет от 60 хил. бутилки на час, които дават възможност за рекордно производство. В североизточната част на пивоварната двамата швейцарци обособяват и голяма акациева градина, в която се предлага прясна бира, а мястото бързо става любимо на пловдивчани.
През 1883 г. в Пловдивския окръжен съд е регистрирано събирателното дружество „Фрикъ и Сулцеръ Пивоварница „Каменица”. Най-напред бирената фабрика заема 10 декара, но постепенно се разширява до 13,5 декара. Бирата се пласира в дървени бурета по 25 и 50 литра, специално доставени от Австрия и Германия.
През 1885 г. Източнорумелийското правителство отпуска на пивоварната заем от 50 златни турски лири за реконструиране на пивоварната. Парите са вложени в закупуването на нова техника и след модернизацията производството е увеличено двойно до 60 000 литра пиво. А през 1892 г. фабриката дебютира с първото добре отлежало тъмно пиво. Събитието е прецедент за производството на бира в цяла България. В първото десетилетие на новия век управлението на пивоварната се поема от наследниците на Сулцер. Пет години по-късно обемите на производство достигат 1200 хектолитра годишно.
Фабриката спира производство по време на войните и по-късно отваря отново, като през 1926 г. то достига 320 000 литра. Но в тежките години след Първата световна война спадът в производството на бира смазва всички 18 пивоварни фабрики у нас.
Така на 3 април 1927 г. собствениците им решават да основат пивоварен картел, който обаче не успява да преодолее различията и спада в тази индустрия. Четири години след създаването си картелът е заличен.
"Каменица" започва да процъфтява отново през 1936 г., когато акцизът върху пивото е намален. Тогава фабриката вдига производството до 600 000 литра и през 1940 г. претърпява ново разширение и модернизация.
През 1943 г. са подменени някои от старите съоръжения - монтирана е нова инсталация за варене на пивото марка "Циман" с капацитет 12 000 литра, доставени са ръчни машини за пълнене на бутилките и 10 алуминиеви съда по 4500 литра, изградена е нова сушилня за малц.
Фабриката вдига производството до 5 милиона литра, увеличава и броя на работните места - от 7-8 души, с които пивоварната започва работа при основаването си, преди национализацията работниците и специалистите вече са 120 души.
Днес, през 2015 г., в пивоварната работят 189 души, но със затварянето й те ще имат различна съдба - част от тях ще бъдат съкратени, други ще останат на работа за 9 месеца, трети ще бъдат преместени на работа в Хасково.
Почти целият терен от 34 декара ще бъде продаден на „подходящи” инвеститори, а сегашните собственици ще запазят около 3 декара, където ще се изгражда музей на бирата, магазин за сувенири, сцена за събития. Според генералния директор Марко Ниавро и изпълнителния директор Антон Карлов новото място ще се превърне в любимо за пловдивчани.
Пловдив обаче остава без пивоварната си, която бе градска емблема от XIX век насам.
