Лазерът за уникалното светлинно шоу е внесен в България като тръба за изследване на бактерии
Автор: Здравка Христова
Едно от нещата, с които България се гордее пред света, е уникалният аудиовизуален спектакъл “Царевград Търнов - звук и светлина”, светлинното шоу на Велико Търново. То е част от незабравимата магия на българското културно-историческо наследство.
Спектакълът е създаден преди 30 години от български и чешки специалисти.
Инж. Иржи Черни, Олга Подземска, Карел Цврк и Петер Маноушек са част от екипа, работил по техническата част. Въпреки участието им в проекта, те видяха за първи път реализацията му наживо едва в края на миналата седмица, по време на юбилейното честване.
“Това е уникален обект, който няма аналог в света. Замислихме го и го направихме с десетгодишен експлоатационен срок, а той е жив и радва туристите и днес. Това не е само игра на звуци и светлина, а има и исторически замисъл, действие, събитие”, споделиха гостите от Чехия.
След три десетилетия за първи път те споделиха част от тайните на спектакъла и вдигнаха завесата над проблемите, които са ги съпътствали при създаването му.
Една от сериозните трудности е била осигуряването и транспортирането на лазерите до България. Решили да използват революционните за онези години 5-ватови лазери.
“По онова време те бяха ембаргова стока и пътят на доставката им мина от САЩ през Швейцария и Югославия. Още при първите изпитания лазерната тръба се повреди. С неимоверни трудности намерихме британска фирма, която да я ремонтира. Със съпругата ми взехме стъклената част, сложихме я в колата и потеглихме към Англия. На границата декларирахме лазерния елемент като тръба за изследване на бактерии. На връщане към България, в Париж ни разбиха колата. За щастие бяха взели само чантата с храната, а лазерната тръба беше непокътната”, разказа инж. Иржи Черни.
Пет години отнело на изобретателите от чехословашкия център за изобразителни изкуства “Арт центрум” да разработят и реализират програмата “Звук и светлина”. Наложило се експертите, които са претворили художествения замисъл на режисьорите Въло Радев и Яромир Хник в техническо изпълнение, да конструират асинхронни прожектори.
Тогава подобна техника не съществувала, а са трябвали устройства, които да осветят стените на крепостта Царевец във височина.
“Проектирахме прожекторите, но се наложи да обиколим половин Европа, докато намерим фирма, която да се наеме да ги произведе. После това предприятие ги въведе в масово производство и направи добър бизнес и печалби”, разказаха чехите.
Повече от комични са били някои от ситуациите, съпътствали подготовката на “Звук и светлина”. Чешките специалисти изготвили макет и поканили делегация от България за неговото одобрение. Обявено било, че идва и Пенчо Кубадински, член на Политбюро на БКП и председател на Общонародния комитет за развитие на Велико Търново.
“В денят преди идването на българските гости в Института пристигнаха охранители. Започнаха да проверяват кабинетите и лабораториите за взривни устройства. Единият от тях влезе в тоалетните, а чистачката го помислила за водопроводчик и му се зарадваха, възкликвайки: ”Най-накрая пристигна майсторът да ни оправи казанчето на тоалетната”, разказа през смях инж. Иржи Черни.
От 1985 г., когато е първото излъчване, емблематичното шоу е гледано от
над 5 милиона зрители. Спектакълът е пускан над 5400 пъти. Днес той се излъчва от мощен компютър. Постигната е пълна синхронизация между светлинните и лазерни ефекти със звука, който доскоро се пускаше от магнетофонна лента на специално поръчан за спектакъла магнетофон от Япония, обясни инж. Първан Първанов, който отговаря за аудиовизуалната атракция от създаването й до сега.
За модернизиране на периферните инсталации и 70-те табла, разположени по целия хълм Царевец, които управляват 2400 прожектора, ще бъде разработен проект за внедряване на нова техника.
“За първото излъчване на спектакъла на 16 ноември 1985 г. се стекоха стотици хиляди хора. Площадът пред Царевец почерня от народ, имаше и голямо струпване на хълма Света гора. Тогава от претоварване се срути терасата на ресторанта на Света гора, но за щастие нямаше смъртни случаи. Въпреки тази злополука, шоуто бе показано, а публиката изпадна във възторг. Няма да забравя как хората ръкопляскаха и плачеха, когато хълмът “пламна” в цветове и оживя в звуци”, вълнува се инж. Първан Първанов.
Идеята за нетрадиционното възпроизвеждане на историята на Царевград Търнов е от 1978 г. и е на тогавашния кмет на Търново Иван Генджов и на заместника му Драгни Драгнев. Възлагат на Антон Дончев и на Серафим Северняк да напишат идейните проекти за “Звук и светлина”.
Големите творци изпълняват задачата си, предават проектите, но те не са одобрени, защото прекалено напомняли на театрални постановки. Тогава задачата е възложена на новака Въло Радев.
Младият режисьор представя своята гледна точка и проектът му е одобрен на 25 юни 1979 година, а реализацията е поверена на чехите от “Арт центрум”.
Из целия хълм Царевец в старопрестолния Велико Търново има 511 контролни точки за “Звук и светлина”. На всяка от тях са монтирани по 4 прожектора, които светят в червено, жълто, синьо и зелено и са с мощност до 2000 вата. Всичките 2500 прожектора се управляват от компютър в командната зала на “Звук и светлина”.
Това нямаше да е този спектакъл, който познават милионите зрители, ако в него не звучи песента на шестте уникални камбани, монтирани на Царевец. Те също са направени в тогавашната Чехословакия.
Петер Маноушек заедно с баща си Рудолф Маноушек и скулпторката Кветослава Маноушкова са създателите на камбаните. Трите малки камбани, които са до 680 кг, са направени в семейната леярна в Збраслав. Останалите три, които тежат до 6300 кг, са лети от чехите в тогавашната ГДР в град Аполда, като калъпите са правени на място. Пет години е отнело на майсторите да ги довършат.
Неочаквана трудност се оказва съзвучието им на мястото, където трябва да бъдат поставени. Хълмът Царевец във Велико Търново е с формата на полуостров и имало опасност звукът да кънти, а не да се разлива, както експертите са искали.
Петер Маноушек докарва от Чехия четири камбани, предназначени за църкви, и пробите за напасването на звука започват. На крепостта се прави временно скеле, а звуковите проби се записват от телевизионен екип. В продължение на 10 дена скелето е местено по хълма, докато се намери най-подходящото място, където всяка камбана да звучи красиво и да се слива със звъна на останалите камбани. Едва тогава е направен окончателният проект.
Всички камбани са еднакво оформени като на всяка има надпис “130о години България” - Велико Търново”. Гербът на старопрестолния град е поставен така, че да изпъква като водещ елемент. На всяка от камбаните надписите са направени по отделно от скулпторката Кветослава Маноушкова заради различната им големина.
За да ги оформи перфектно, на чешката скулпторка се налага да изучава старинната българска азбука и да проучва герба на Търново с трите лъва с лупа, защото оригиналът, с който разполагала, бил с големината на пощенска марка. Кветослава поставя на камбаните и семейната емблема на Маноушек - малка камбанка, ключ и цвете.
Аудиовизуалният спектакъл “Царевград Търнов - звук и светлина” е излъчен за първи път на 16 ноември 1985 г. по повод 800-годишнината от въстанието на Асеневци. Шоуто е с продължителност 8 минути. След това се доразвива и обогатява с нови светлинни и звукови елементи до 21 минути. Спектакълът е окончателно готов през 1998 г. и се излъчва в този вариант до днес.
