Това е една от болестите, които е възможно да се предадат от животните на човека
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Ехинококозата, която у нас е известна под популярното име кучешка тения, е типична зооноза – болест, предаваща се от животните на човека. Фактите се стряскащи – от наличните случаи на кучешка тения в 28-те страни на ЕС, 60 % са в България!
Заболяването продължава да е водещо дори и в световен аспект сред известните над 150 зоонози. Като основни причинители за възникването му се явяват два вида тении и техните ларвни форми – ехинококовите мехури. Полово зрялата тения е малка – 4-5 мм с три или най-много четири плоски членчета. Последното от тях е като резервоар с яйцата на паразита – 600-800 яйца се изстрелват от там и с изпражненията попадат във външната среда. Там се разсейват и заразяват тревата, зеленчуците, падналите на земята плодове, фуража, водата, жилището на човека и пр. – т.е. цялата околна среда.
Погълнатите от човек или от домашните животни яйца се развиват в ларвната форма. Тя представлява киста (мехур) с различна големина, пълна с бистра или слабо мътна течност. Именно тази форма хората наричат кучешка тения, която се локализира най-често в черния или белия дроб. Коварното е, че болестта има много дълъг латентен (скрит) период – до 10-15 години! Така никой не е в безопасност и трудно някой без изследване може да каже със сигурност, че отделен човек не е неин носител.
Разпространението на ехинококозата зависи от състоянието на животновъдството и културата на обществото в дадената страна. Най-много и най-често ехинококови мехури се срещат при овцете, свинете и говедата. Като междинен гостоприемник овцата играе първостепенна роля за разпространението на кучешката тения. Овчарите обикновено отглеждат много кучета, за да пазят овцете. Когато кучетата са инвизирани, те отделят яйца на тенията с фекалиите си. Те полепват по тревата, с която се хранят животните. В Северна Америка, където овцете се отглеждат без кучета, случаите на кучешка тения са значително по-рядко.
Основни крайни гостоприемници на болестта са хищниците от сем. Каниде – кучето, вълкът и чакалът, в тънките черва на които се развиват самите полово зрели тении. Междинни гостоприемници, в които се развива ларвната форма – мехурът, са тревопасните животни и човекът.
Типични симптоми на кучешката тения не съществуват. Клиничните прояви зависят от мястото, където се локализира кистата, от нейните размери и от стадия на развитието й. Най-често наблюдавана е клиничната картина на чернодробния и белодробния ехинокок. Последният може да се развие и в други органи – кожата, костите, мозъка, окото, далака, бъбреците, перитонеума. От паразита в органа се образува киста, която нараства средно 1-1,5 см в диаметър годишно.
В началото тя не се чувства, но с постепенното й увеличаване се проявяват симптомите, а по-късно настъпват и много усложнения.
Човек се заразява директно – при пряк контакт с кучетата, или косвено – чрез предмети от околната среда, замърсени с яйца. Те се разсейват от кучетата (с фекалиите) по почвата, хранителните продукти, водата и др. По този начин яйцата на тенията попадат орално в човека – било чрез замърсени ръце, било при консумация на замърсена храна и вода.
Все по-чести стават случаите на ехинококоза при деца, които си играят с кучета, носители на болестта. Ролята на уличните и безстопанствени псета за разпространението на заболяването е безспорна. Скитащите четириноги се движат спокойно в тревните площи, паркове и градинки и буквално „сеят” хиляди и милиони яйца на кучешка тения. При това никой не обезпаразитява уличните кучета или това се прави на парче и кампанийно.
От тревата се заразяват и домашните любимци, изведени на разходка. В градинките предимно играят деца, които имат навика да си лапат пръстите. Още по-трагично е положението в оформените пясъчници в детските площадки, където ежедневно си играят малките палавници при хубаво слънчево време.
Имайки предвид горните факти, са необходими много сериозни усилия на различни нива за ограничаване разпространението на заболяването. Усилия трябва да положат организациите за защита на животните, ветеринарномедицинските служби, фондациите и др.
Основната роля обаче се пада на собствениците на кучета. Всички стопани трябва да знаят, че е наложително на всеки 2 месеца да дават таблетки за обезпаразитяване на своите любимци. На пазара съществуват много и ефикасни препарати – „Дронтал плюс“, „Цестал“, „Празител“, „Бихелдон“, „Празимек Д“, „Канидон“, „Каниверм“ и др. Таблетките е добре да се приемат сутрин на гладно, като храната се отстранява, но вода животните може да пият. Храненето се осъществява 4-5 часа след даването на таблетките.
При клане на животни (особено овце), ако се намерят мехури по черния или белия дроб, следва тези органи да се унищожат чрез изгаряне, а не да се дават за храна на кучетата.
