Динята и пъпешът принадлежат към сем. Тиквови (Cucurbitaceаe). Пъпешът е пренесен в Европа през Мала Азия от древните гърци и римляни.
Автор: Дукена Жолева агрометеоролог при НИМХ-БАН
Динята произхожда от Централна и Южна Америка. Плодовете на тези култури се отличават с чудесни вкусови качества, съдържат висок процент захари, подходящи са за консумация при редица заболявания (сърдечносъдови, чернодробни, бъбречни и др.).
Условията у нас позволяват тези топлолюбиви и светлолюбиви растения да се отглеждат на много места в полските райони на страната чрез директна сеитба (за средноранно производство) и чрез разсад (за ранно полско производство). Обичайно сеитбата на дините и пъпешите се провежда в края на април-началото на май, когато температурата на почвата в 10-сантиметровия слой е достигнала 14-15оС.
Температури под 15оС задържат вегетацията на културите, а стойности под 0оС са критични за растенията. Оптималната температура за развитието на дините и пъпешите е 25-27оС. Температури над 33-34оС при по-продължително задържане влияят неблагоприятно на цъфтежа, оплождането и формирането на завръзите, а над 40оС – нарушават трайно асимилационните процеси на растенията.
Дините и пъпешите са взискателни култури, развиват се добре на структурни и плодородни почви с неутрална реакция. Тежките и студени почви са неподходящи за отглеждане на бостан. Добри предшественици на динята и пъпеша са люцерната, житните и бобовите култури. През есента предвидените за бостан площи се изорават на дълбочина 30-35 см и наторяват с органични (при наличие с 3-5 т/дка оборски тор) и минерални торове (суперфосфат 20-25 кг/дка, калиев фосфат 15-20 кг/дка). През пролетта площта се култивира на дълбочина 10-12 см и бранува.
В личното стопанство на по-малка площ сеитбата на динята и пъпеша се извършва на гнезда с обеззаразени семена. При гнездовата сеитба във всяко гнездо се засяват по 3-4 семена на разстояние 8-9 см едно от друго и дълбочина 4-5 см. Разстоянието между гнездата в реда обикновено е 50-60 см, а между редовете – 120-150 см. Преди поникване на растенията е желателно наторяване с азотен тор (15-20 кг/дка).
След поникване, във фаза 2-3 лист, растенията се прореждат, като във всяко гнездо се оставят по 2 коренчета.
Към влагата в почвата пъпешът е по-взискателен от динята, тъй като той е с по-слабо развита коренова система. За нормалното развитие на двете култури влагата в коренообитаемия почвен слой трябва да бъде над 70% от ППВ (пределна полска влагоемност ). По време на цъфтежа и наедряване на плодовете водопотреблението на растенията е най-високо и прилагането на подходящ поливен режим е от изключително важно значение за получаване на високи добиви.
През периода на зреене валежите се отразяват неблагоприятно на качеството на плодовете, понижава се съдържанието на захари, кората на дините става по-дебела. При по-големи колебания в нивото на почвената влага пъпешите масово се напукват.
За получаване на по-високи добиви, наред с прилагане на добра агротехника при отглеждането на дини и пъпеши, е необходима и навременна растителна защита; борба срещу конкурентната плевелна растителност, срещу икономически най-важните болести: мана, брашнеста мана, антракноза, бактериален пригор.
Причинителят на антракнозата може да бъде пренесен чрез сеитбата на необеззаразени семена. При наличие на заболяването се препоръчва третиране с Дитан М 45 – 0,2% и др. Срещу маната са ефикасни следните фунгициди: Корсейт Р ДФ – 0,25%, Алиет Флаш – 0,3% Проплант – 0,2%, Шампион – 0,15%, Фунгуран ОН 50 ВП – 0,15%. Срещу брашнеста мана се препоръчва третиране през 10-12 дни с Флинт макс – 0,02%, Топаз 100ЕК – 0,025%.
ami kato se pogledne v interneta ima stotina sortove papeshi i dini kato naj golemite se proisveshdat v sredna asia usbekistan i drugi rajoni
goleminata im e ot 8 do 50 santimetra koeto gi pravi podhodjashti i za trapesata na ergeni i za trapesata na golemi semejstva
a shto se otnasja do sortovete losi te sa s hiljadi v balgaria sa kolekzionirani samo okolo 200 sorta taka she ima rabota na zemedelzite i sortovi semena i sortovi rastenia da doprinesat za obogatjavane na balgarskoto zemedelie i da pesheljat vsishki ot tova no kakva bi bila mojata lishna peshalba vaprosa e oshte verojatno v kosmosa
