По-късно е избран за регент на малолетния цар Симеон II
Автор: Атанас Коев
На 25 март се навършват 55 години от смъртта на академик Венелин Ганев – един от тримата регенти след Деветосептемврийския преврат от 1944 г.
Той започва земния си път в Русе на 16 февруари 1880 г., като първоначално учи в родния си град. След това заминава за Германия, където следва в Лайпцигския университет, а впоследствие продължава образованието си в Женева, където негов състудент е видният български интелектуалец Симеон Радев. Завършва едновременно право, философия и музика.
През 1908 г. Венелин Ганев се завръща в родината и постъпва на работа във Висшето училище в столицата, дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“, като в периода 1908-1918 г. преподава философия на правото. След това от 1918 до 1947 г. чете лекции по търговско право. През 1908 г. е избран за доцент, а през 1913 г. за извънреден професор. Пет години по-късно той вече е редовен професор.
Видният русенски юрист се занимава усилено с проблемите на общата теория на държавата и правото. Наред с преподавателската и научно-изследователската дейност той се включва активно в обществено-политическия живот на България. През 1908 г. влиза в редовете на Радикалдемократическата партия и наскоро след това става един от нейните изявени лидери.
От май до октомври 1919 г. Венелин Ганев е министър на правосъдието във второто правителство на Теодор Теодоров. Включен е в състава на българската делегация, участваща в изготвянето и подписването на Ньойския мирен договор през ноември 1919 г. След това в периода 1920-1923 г. е посланик на страната ни във френската столица Париж.
През 1923 г. видинят русенски юрист и политик, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия се включва в новообразувания Демократически сговор, но в 1925 г. го напуска и минава в опозиция на сговористкото правителство, обявявайки се открито срещу провежданата от кабинета на проф. Александър Цанков политика.
След комунистическия атентат в църквата „Св. Неделя“ на 16 април 1925 г. основава Лига за защита правата на човека, а в следващите години постепенно се оттегля от активна политическа дейност.
По време но Втората световна война академик Ганев се обявява срещу обвързването на страната ни с хитлеристка Германия и се включва като независим участник в редовете на Отечествения фронт, ставайки постепенно един от неговите ръководители.
След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. видинят наш юрист, заедно с Тодор Павлов и Цвятко Бобошевски е избран за регент на малолетния цар Симеон II, като остава на този пост до премахването на монархията от отечественофронтовската власт на 18 септември 1946 г.
Още през 1945 г. академикът се противопоставя на нарастващото влияние на Комунистическата партия и на провежданите от нея масови репресии, а по късно минава в опозиция на правителството на Отечествения фронт. Заради тези свои действия той е подложен на преследване, а през 1947 г. е интерниран в Дряново.
На следващата година е изключен от Българската академия на науките и е поставен в изолация от политическия живот на страната.
Видният наш юрист и политик умира в забвение на 25 март 1966 г. в София, на 86-годишна възраст, като ни оставя богато научно наследство.
