Повечето чествания по повод юбилея ще са около 14 април, когато е рожденната му дата но нов стил
Автор: Яна Славянска
Тази година през април ще отбележим 200-годишнината от рождението на идеолога на българската революция Георги С. Раковски. Той е роден на 2 април 1821 г., но по нов стил датата е 14 април и около нея са насрочени повечето от мероприятията, с които ще бъде почетен юбилея.
Така например от 9 до 11 април в родния град на революционера Котел ще се проведе Националната ученическа конференция на тема: „Необикновеният Раковски – първият организатор на революционната борба и приносът му за Априлското въстание”.
Ученици от сливенската ПГПЗЕ „Захарий Стоянов“ са заснели късометражен филм, който носи работно заглавие „Идеологът“. С него младите хора ще участват котленския форум.
Научна конференция с международно участие на тема „Георги Стойков Раковски – 200 години безсмъртие“ ще се проведе на 12 и 13 април в столичната Военна академия. В нея ще вземат участие редица бележити български учени.
Три са тематичните кръгове, в която ще протече тя: „Георги Раковски – патриархът на българското националноосвободително движение“, „Георги Раковски – ученият и творецът" и „Личността на Георги Раковски в международен план“.
Антропологична реконструкция на главата на революционера ще бъде показана на изложбата, посветена на 200-годишнината от рождението му, която ще бъде открита на 14 април в Регионалния исторически музей в Пловдив.
Образът е създаден с помощта на методите на антропологичната реконструкция от истинския череп на Раковски. Той се пази в мемориала-костница в Котел. Автор на възстановката е бишият директор на Института по антропология към БАН проф. Йордан Йорданов.
Георги Стойков Раковски по рождение е наречен Съби Стойков Попович. Баща му произхожда от сливенското село Раково, откъдето идва и името Раковски, което синът възприема като фамилно. Майка му Руса пък е сестра на Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчовата завера през 1835 г. в Търново, капитан от руската армия, който по време на Руско-турската война от 1828-1829 г. освобождава Котел и Сливен през юли 1829 г.
Именно в чест на вуйчо си Раковски сам се преименува Георги. И така остава в историята като Георги Стойков (Сава) Раковски, а не с рожденото си име.
2021 година е обявена за година на Раковски. По този повод през цялата година основно в осем български града - Котел, София, Велико Търново, Пловдив, Сливен, Карлово, Панагюрище и Раковски, са предвидени събития в памет на идеолога на националноосвободителното движение в България.
След редица местения и перипетии, тленните му останки са намерили последен покой под мраморен саркофаг в Пантеона на възрожденците в родния му Котел. А в котленската музейна експозиция могат да се видят снимки, картини, документи, свързани с Раковски, личното му кафениче, речникът, който е съставял, както и бележник с народни рецепти за лекуване на различни болести.
Нека не забравяме, че освен с революционна дейност, Раковски се занимава и с етнография, етнология, история, журналистика и е автор на много художествени произведения и публицистични статии.
Стојков: Ставот на Стејт Департментот за македонците во Бугарија е позитивен сигнал
https://www.youtube.com/watch?v=b1nW84mIla8
1. В България няма национални или етнически малцинства.
България не е единствената страна-членка на ЕС в това отношение, Франция и Гърция също не признават такива малцинства така че Стейт департментът да се обърне към Франция и да се опитва да й наложи признаването на национални малцинства а да остане Бг. сама.
2. В България има етнически общности, сред които и македонска.
Като такава тя възлизаше на 5071 етнически македонци спроред данните от преброяването през 2001 г.
Тя има права, например да издаде вестник, така наречената "Народна Воля" където често се публикуват сепаратистки незаконни и противо-конституционни статии насочени срещу България и териториалната й цялост и пълни с говор на омразата (чрез което се нарушава Договора на приятелство, добросъседство и сътрудничество между Бг. и РСМ)
При последното преброяване от 2011 г. наистина имаше данни само за българи, турци и роми, а за македонци нямаше, обаче това не е равно на някаква дискриминация на македонците, понеже при това преброяване нямаше публикувани данни нито за румънци, татари, гърци и т.н.
Не знам за нито един протест на Гърция за това че при последното преброяване нямаше графа "гърци" и също така в България няма сепаратистки настроен вестник на етническите гърци (може би няма вестник на етническите гърци въобще)
Ако България признае македонското й малцинство ще трябва да признае и турското, и ромското и т.н., обаче няма аргументи за България да се откаже от френския и гръцкия шаблон за не-признаване на нито едно национално малцинство.
Божидар Димитров в своята известна книга "Десетте лъжи на македонизма" пише че вероятно много от етническите македонци които се декларират като такива в Пиринска Македония всъщност са власи и той изглежда да е бил прав. Например един от героите на македонизма е Питу Гули, влах.
Също така Васил Кънчов в книгата си Орохидрография на Македония (1911 г.) твърди че тогава така българите, както и (куцо)власите в Македония се наричаха себе си македонци, за разлика от другите народности.
В Румъния куцовласите са познати (на румънците) и под името македонци (македонь или макидонь), и под името аромуни (тоест куцовласи) (аромынь).
Така че не може да се придобият достоверни данни за числеността на етническата македонска общност в България поради двусмислеността на думата македонец, ако и при бъдещите преброявания графата "македонци" ще се върне.
"Местните българи и куцовласи, които живеят в пределите на Македония се наричат сами македонци и околните народи ги зовът тъй. Турците и арнаутите не се казватъ македонци, но попитани от къде са, отговарят: от Македония... така също и гърците, които живеят по южните области, не се казватъ македонци..."
