На 12 април се навършват 85 години от смъртта на един от видните дейци на нашето Възраждане
Автор: Атанас Коев
На 12 април се навършват 85 години от смъртта на Добри Ганчев – един от видните дейци на нашето Възраждане и на новоосвободената българска държава, оставил ни ценни сведения за тези периоди от нашата нова история. Той се изявява като просветен деец, разгръщайки активна учителска дейност и съдействайки за откриването на редица класни български училища в Македония и Одринска Тракия.
Житейския път на видния българин започва от Лясковец на 26 септември 1854 г.ц, в семейството на заможен майстор бъчвар, където получава началното си образование. След това заминава за Русия и в град Николаев завършва полукласическа гимназия. През 1874 г. се завръща в родината и за кратко учителства в добруджанския град Тулча, преподавайки история и аритметика.
През 1876 г. Добри Ганчев емигрира в Румъния, където започва да сътрудничи на вестник „Нова България“ като редакционен помощник на Райко Блъсков. Той публикува патриотични статии, в които призовава за борба срещу османските поробители. Когато избухва Руско-турската война (1877-1878 г.) се записва като доброволец в Българското опълчение, но поради крехкото си здраве, не е приет в неговите редове.
След освобождението на България от турско робство видният лясковчанин следва в Историко-филологическия факултет на Духовната академия в Киев и го завършва през 1879 г. Получил солидно за времето си духовно образование, Ганчев е назначен за секретар на Българската екзархия в Пловдив. Като такъв активно съдейства за развитието на просветното дело в останалите под турска власт български земи. По това време започва да издава и да редактира вестник „Български глас“.
През 1883 г. видният възрожденец става преподавател по история във Военното училище в София, давайки знания за историята ни на бъдещите офицери в продължение на 20 години.
Избиран е за народен представител от Либералната партия.
Когато княз Фердинанд става български владетел, е назначен за негов преподавтел по български език. По-късно е и негов секретар.
Добри Ганчев умира в София на 12 април 1936 г. и е погребана по подобаващ начин за големите му заслуги за развитието на българската просвета през Възражданети и първите години на новоосвободена България, както и в останалите под чужда власт наши земи.
Той ни оставя богато литературно наследство, което представлява интерес и днес.
През 1888 г. излиза първия роман на лясковския белетрист озаглавен „Борба за самостоятелност“. Той е посветен на живота на българите от XIII век и разкрива стълкновението на българската култура с византийската. Авторът отбелязва победата на Византия в духовния живот на народа ни, като смята този факт за една от главните причини за отслабването на българското царство и падането му под османска власт.
В началото на 90-те години на XIX век Ганчев подготвя и издава сборник със свои разкази посветени на българската история. Поради големия интерес към него, наскоро след това се появява и второ преработено и допълнено издание на сборника.
В 1911 г. излиза от печат сборника „Повести и разкази из съвременния живот“, съдържащ наблюденията на лясковския творец върху духовния и политически живот в Княжество България. В книгата са отразени градския бит и семейните отношения от първото десетилетие на ХХ век. Писателят бичува упадъка на нравите изхождайки от патриархални позиции, като се стреми към положителни решения на житейските проблеми.
Сведетел на две епохи Добри Ганчев ги отразява в мемоарните си съчинения – „Спомени 1864-1887 година“, излезли през 1939 г., три години след смъртта му, както и в „Спомени за княжеското време“, появили се през 1973 г. Тези негови творби съдържат ценен фактологически материал, както и характеристики на политическите лица и събитията в периода 1864-1887 г.
Видният лясковски белетрист чрез творчеството си ни представя по един оригинален начин последните години на Българското Възраждане и първите следосвобожденски години на Княжество България, поради което произведенията му представляват интерес за нас и днес.
