Вижте какво е правил първият космонавт докато обикаля Земята
Автор: Десант
На 12 април 1961 г. Юрий Гагарин става първият в човешката история космонавт, осъществил пилотиран полет около Земята. Стартът на ракетата носител с космическия апарат «Восток-1» на борда е от космодрума в Байконур в 9 часа и 7 минути. Публика на историческото събитие почти няма, с изключение на няколко високопоставени съветски чиновници.
По принцип, малцина са знаели изобщо, че такъв полет се планира. Съветският съюз държал всичко в тайна - дали тази секретност е била заради Студената война и обтегнатите отношения със САЩ и Запада, или защото няколко безпилотни кораба преди това са претърпели аварии и е нямало увереност, че този ще е сполучлив, не е ясно и до днес. Светът научава за първия полет на човек в космоса от ТАСС, едва след успешното изстрелване на ракетата носител и приземяването.
Целите на полета били: да се провери възможността за пребиваване на човек в космоса със специално оборудван кораб; да се провери оборудването на кораба в полет; да се провери връзката със Земята и да се затвърди надеждността на средствата за приземяване на кораба и космонавта.
По време на полета Гагарин яде, пие вода и записва с молив наблюденията си. Всички свои усещания той записва на бордовия магнетофон. Тук представяме няколко цитата от доклада му след историческия полет.
Гледка през илюминаторите на „Восток 1"
„Направих прием на вода и храна. Водата и храната приех нормално, може да се приемат. Не изпитах при това никакви физиологични затруднения. Чувството за безтегловност е малко по-непривично в сравнение със земните условия. Тук възниква усещане сякаш висиш в хоризонтално направление на колани, все едно си окачен. Очевидно, окачената плътно парашутна система оказва налягане върху гръдната клетка и затова се създава впечатление, че висиш. След това свикваш и се приспособяваш към това. Никакви лоши усещания нямаше.
Правих записки в бордовия дневник, доклади, работих с телеграфния ключ. Когато приемах храна и пиех вода, пусках планшета и той с молива „плуваше" пред мен. След това трябваше да напиша поредния доклад. Взех планшета, а моливът го нямаше на мястото му. Беше отлетял нанякъде. Ухото беше привързано към молива с винт, но е трябвало да бъде или залепено, или по-здраво завъртяно. Този винт се е развъртял и моливът бе отлетял. Затворих бордовия дневник и го сложих в джоба си. Все едно, нямаше да потрябва - нямаше с какво да пиша".
Кабината на „Восток 1“. Снимка: ИИЕТ РАН
Забележително е, че корабът е бил на автоматично управление, доколкото разработчиците му не са знаели как ще реагира психиката на пилота в условията на космоса. Все пак съществувал специален код, позволяващ апаратът да се приведе в ръчен режим. Той се намирал в плик, който трябвало да се отвори в случай на необходимост вече в космическото пространство. Това било съобщено на Гагарин едва преди самия старт.
Според набелязания план първият космонавт трябвало да се катапултира на височина 7 километра и да се спусне до земната повърхност с парашут. След приземяването не сработил клапан на скафандъра, който пропуска външния въздух, и Гагарин едва не се задушил.
„Имаше трудности с отварянето на клапана за дишане във въздуха. Така се беше получило, че при обличането балончето на клапана бе попаднало под демаскиращата обвивка. Парашутната система бе така пристегната, че шест минути не можех да го достигна. След това разтегнах демаскиращата обвивка и с помощта на огледало извадих кабела и отворих клапана нормално".
Благодарение на отличната си подготовка Гагарин успял да извърши кацането не в ледена вода, а на брега на река Волга в Салатовска област, близо до град Енгелс.
Тъй като се приземил в непланирана местност, първите хора, които срещнал, се оказали съпругата на местният горски и нейната малка внучка. Едва след това на мястото пристигнали военни, които отвели първия космонавт.
„Излязох на един хълм. Гледам - жена с момиченце идват към мен. На около 800 метра бе тя от мен. Тръгнах насреща й, като се канех да питам къде има телефон. Вървя към нея и гледам - жената забавя крачката си, а момиченцето се отделя от нея и тръгва назад. Започнах да махам с ръце и да викам: „Свой, свой, съветски, не бойте се, не се плашете, елате тук".
По-късно, по телефона героят рапортува: „Моля да предадете на главнокомандващия ВВС: задачата изпълних, приземих се в зададения район, чувствам се добре, натъртвания и счупвания няма. Гагарин".
