На Спасовден курортното градче чества своя празник
Автор: Дина Харизанова
На 10 юни, Спасовден, своя празник ще отбележи Долна баня.
Той е свързан с Възнесенския манастир „Св. Спас”, чиито останки се намират на 4 км от града в курорта Долна баня. Говори се, че тук Бог рано излял по долината „Спасова вода” (Божа вода), която потекла от мястото, където е бил манастирът, разрушен е от турците през 1660 г.
След Освобождението на Бългания от турско робство църковното настоятелство на тогавашното село Долна баня се обърнало към проф. Кръстьо Миатев, който през 1924-1925 г. извършил частични разкопки на манастира и открил основите на древния храм. Върху тях е изграден малък параклис, осветен на 29 май 1927 г., датата, на която тогава се е празнувал Спасов ден.
По традиция жителите на Долна баня честват празника на своя град със събор именно край руините на историческия манастир „Св. Спас” в подножието на величествената Рила планина.
Всяка година съборът започва с Божествена света литургия и водосвет за здраве и благоденствие в църквата „Св. Спас”. На този ден долнобанци и техните гости почитат и паметта на предците, дали свидна дан за запазване на християнската вяра и българската народност. Припомнят се светлите страници от историята и героичната борба на местното население срещу османските нашественици през далечната 1372 година и опитите за помохамеданчването му през XVII век.
По време на църковната служба и събора се отдава и заслужена почит към геройски загиналия последен защитник на манастира-крепост „Свети Спас“ - деспота-войвода Янкул Черню, който предвождал местното население в борбата му с войската на Балабан паша. След 7-дневна обсада на манастира-крепост и последният защитник - войводата, паднал убит. След сражението монашеското братство го погребало в манастирския храм, където и днес е неговата гробница.
Иначе историята на населеното място води своето начало още от траките.
Венетица, Юрта и Койчовец са били трите селища, намиращи се в непосредствена близост едно до друго, които по-късно се обединяват в едно, познато на историците като Баня. През втората половина на XIX век то е наречено Долна баня.
Много племена и народи оставят тук своите следи – римляни и византийци, прабългари и славяни – всички привлечени от природните красоти и богатства – топлите минерални извори, чистия въздух и мек климат.
В миналото Долна баня е била кръстопътно средище на стария босненски път по посока Пловдив – Самоков – Ниш и със своите ханове е била важна спирка за пренощуване по Арнаутския път.
Съчетанието на местоположението, прекрасната природа и многобройните минерални извори привлича хората тук от незапомнени времена. Селището отстои на 72 км от столицата и на 115 км от втория по големина град в България - Пловдив.
Населеното място е защитено от замърсявания, температурни прегрявания и силно охлаждане, за което спомага влиянието на река Марица. Снежната покривка е устойчива от два до три месеца, а в същото време е голям броят на слънчевите дни.
Най-голямата природна атракция на Долна баня са белите щъркели, които са символ и на добра поличба. През 1999 г. градчето спечели първо място в проведения Национален конкурс за най-много щъркелови гнезда с 21 гнездящи двойки бели щъркели.
Но най-голямото богатство на Долна баня са минералните извори. Термоминералните води на града притежават почти целия спектър от полезни качества. Общата характеристика на водата е: слабоминерализирана, алкална, радиоактивна.
Геотермалният извор е с дебит 17 л/сек. като има неразкрит потенциал. Началната температура е 62 - 65 градуса по Целзий. Водите му са подходящи за лечение и профилактика на заболявания на опорно-двигателния апарат и посттравматични състояния, дихателната и нервната системи, гинекологични и кожни заболявания, вторични анемии, проблеми с обмяната на веществата, кожни заболявания, възпалителни заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове от нетуберкулозно естество.
Те стават и за пиене, но само за профилактика на кариес, поради високото съдържание на флуор.
Друг минерален извор е този, който се намира в местността Бялата вода, разположен на 2,5 км югозападно от града, с дебит 1 л/сек. и температура 26 градуса по Целзий. Водата се характеризира като хипотермална, слабоминерализирана, сулфатно-натриева, без санитарно-микробиологични признаци на замърсявания. Радиоактивните показатели са в границите на нормите на минералните води. Има устойчив физико-химичен състав и се използва за питейно балнеолечение и балнеопрофилактика, както и за трапезни цели.
Бележка на редакцията: За написването на статията са ползвани данни на Община Долна баня
