Според Института, индикаторът от една страна илюстрира възрастовата структура на населението в различните части на страната, а от друга насочва към бъдещото състояние на местните пазари на труда и достъпа до работна сила.
През 2020 г. общините с най-голям дял на населението под 15 годишна възраст са Николаево (25,4%), Кайнарджа (23,1%) и Твърдица (22,7%).
Най-малко деца пък има в Невестино (4,2%), Трекляно и Бойница (по 4,6%). Оформят се няколко района с нисък дял на децата – по западната граница, край Дунав, в Родопите.
Сред най-големите общини, по-висок е делът на населението под 15 годишна възраст в Бургас (15,9%) и Пловдив (15,8%). В столицата пък делът на децата е точно 15%.
В повечето общини този дял е в диапазона между 10 и 15% от цялото население – в него попадат 173 общини.
Наблюдава се относителен баланс между броя на общините, където делът на децата расте между 2016 и 2020 г. – те са 127, спрямо 126 в които делът намалява, а в 12 остава непроменен.
Най-бързо расте делът на децата в Симеоновград (+2,4 пр.п) и Братя Даскалови (+1,6% пр.п), а най-бързо намалява в Джебел и Каолиново с по 2,6 пр.п.
През 2020 г. общият брой на населението под 15-годишна възраст в страната е 999 хиляди души. Почти 1/5 от тях, или 197 хиляди са в столицата, 54 хиляди в Пловдив, а 52 хиляди – във Варна. Броят на децата намалява в периода между 2016 и 2020 г. в 205 общини.
„Както и при останалите данни за населението и неговото разпределение, трябва да имаме предвид че 2020 г. е максимално отдалечена от предишното преброяване на населението, и по всичко личи че насроченото за есента на 2021 г. ще донесе със себе си доста корекции”, отбелязват от ИПИ.
Вижте интерактивната карта с дела на населението под 15-годишна възраст ТУК.
Нова анти-българска статия в румънския онлайн печат ("добруджански" вестник онлайн)
Касае се особено за Южна Добруджа
Защо България не настоява за териториално-етническа автономна област на българите в Молдова при положение че Молдова иска да стане членка в ЕС и НАТО и има нужда от не-ветото на България? Особено щом има гагаузки прецедент.
Или за връщане на всичките мощи на Св. Димитър Басарбовски които са били купени от румънците от хора които тогава не са били правовите притежатели на мощите. Правовият притежател беше или Монастирът Басарбовски или Вселенската Патриаршия в г. Цариград (не знам точно), понеже тогава нямаше повече Българската Патриаршия.