За гибелта на английския ветроходен клипер е писамо много през XIX в. в британската преса, но не и у нас. Вижте какво още може да се прочете в новоизлезлия том 7 от „Известията на Бургаския музей“
Автор: Десант
Излезе от печат том 7 от „Известията на Бургаския музей“. Изданието се финансира по проект, спечелен пред Министерството на културата от Регионален исторически музей – Бургас.
В изданието намират място 24 научни статии и съобщения, посветени на културно-историческото и природното наследство на Бургас и Бургаския край. Тематично това са 7 археологически, 9 исторически и изкуствоведски, 2 етнографски, 4 природонаучни и археозоологически публикации, един отзив за книга и музейна хроника.
Сред авторите са всички уредници и екскурзоводи от РИМ – Бургас, както и учени от НИМ – София, РИМ – Варна, Център за подводна археология – Созопол, както и зоолози, историци и архитекти от Бургас.
Изданието е особено богато на съвсем нова историческа и археологическа информация за Бургас и Бургаския регион. Редица материали са подчертано приносни – като например публикациите за архаичната епоха на п-в Хрисосотира в Черноморец, неизвестни данни за археологическите обекти в землището на с. Миролюбово, интересни типове монети и медальони от Несебър и Емона, съвсем нови данни за византийските печати от Бургаския музей, неизвестни находки от Созопол, откупени преди близо 100 г. от Варненския музей, и мн. др.
Заслужават подчертано внимание историческите статии в сборника. Там има съвсем нови данни за възрожденската иконопис в Бургаско, за някои опълченци, общинските такси и налози в Бургас след Освобождението, промишленото производство в Бургас преди Освобождението, създаване и функциониране на Рибната борса в Бургас, създаването на туристическата инфраструктура по Южното Черноморие.
Трябва да се обърне внимание на статията за периодичния печат в Бургас от Освобождението до 1944 г. – тема, която ще е безкрайно интересна за журналистическата гилдия в града.
Също така интересни са етнографските статии в сборника – как са празнували старите бургазлии Васильовден и Никулден, и отговорите на папа Николай до българския княз Борис като извор за етнологията.
В сборника намират място и особено важните изследвания на археозоолозите и биолозите. Това са статии за костните останки от Източна България, които са извор за това какво са консумирали хората тук през различните исторически епохи.
Описан е и опит за гнездене на жълтокрака чайка, или гларус, в градска среда.
В сборника за пръв път намира място сериозното изследване за едно прочуто корабокрушение, особено известно през XIX в. в британската преса, но за което в България не се знаеше нищо до този момент. Става въпрос за потъването на английския ветроходен клипер „Хелпмийт“ при н. Зунарита край Приморско.
В сборника за пръв път в историографията са представени и най-ранните документи за скелята, или пристанището Бургас. Това е безценно и основополагащо за историята на морския град проучване.
Главен научен редактор на изданието е проф. д.и.н. Светлозар Елдъров, с редактори проф. д-р Иван Христов, проф. д-р Николай Ненов, доц. д-р Светла Далакчиева и д-р Милен Николов. Художествен редактор е Яна Славянска.
Изданието ще бъде официално представено пред широката публика на 11 юни 2021 г., петък, в зала „Георги Баев“ на Морското казино, от 17:30 ч., от проф. д-р Иван Христов и д-р Милен Николов.
