В своите публикации и книги чепеларският творец и общественик описва подробно живота на родопските овчари
Автор: Атанас Коев
На 22 юни се навършват 155 години от рождението на изявения летописец, краевед и етнограф на Родопския край Васил Дечов.
Жизненият път на бъдещия краевед и обществен деец започва в Чепеларе на 22 юни 1866 г. Първоначално учи в родния си град – училището при църквата „Св. Богородица“, а след това продължава образованието си в Първа мъжка гимназия в Пловдив.
Още оттогава юношата се ориентира към изучаването на Родопския край, като постепенно се превръща в един от най-добрите му познавачи, заедно с друг известен краевед – Стоян Шишков. Благодарение на своето пословично трудолюбие, прозорливост и талантливо перо той се издига като бележит книжовник и изследовател на Родопите. За кратко време Васил Дечов прави много за културното и стопанско преуспяване, както на родния си град, така и на Родопите като цяло.
В продължение на тринадесет години той се занимава с просветителска дейност. Първоначално учителства в Чепеларе, а след това в Чепино, Лъджане и Перущица, давайки знания на голям брой деца от Родпския край.
В средата на 90-те години на XIX век Дечов е избран за кмет на Чепеларе. По време на неговото кметуване се поставя началото на благоустрояването на селището и са построени редица обществени сгради. Когато изтича мандатът му, става околийски началник на Сливен, а след това на Айтос и на Бургас. Впоследствие в продължение на дълги години е управител на митницата в Тутракан.
Васил Дечов усилено се самообразова, четейки множество книги по стопански, социални и административни въпроси. В резултат на това придобива висока за времето си култура и компетентност по редица въпроси на своето съвремие.
През 1895 г. Дечов започва да издава първия родопски вестник, носещ името „Родопски новини“, от който излизат само осем броя, а в периода 1903-1912 г. участва в редактирането на списание „Родопски напредък“.
Той е автор на голям брой статии, свързани с горския фонд в Родопите, с развитието на животновъдството и благоустрояването на този изостанал край на България.
В своите публикации и книги чепеларският творец описва подробно живота на родопските овчари. Голям е броят на материалите му, свързани с историята, бита и обществения живот в Родопите. Сред статите му се открояват: „Овцевъдството в Средните Родопи“, „Среднородопските овчари и кехаи“, „Митниците на турско-българската граница“ и др.
Несъмнено обаче, неговият най-мащабен труд е „Миналото на Чепеларе“, състоящ се от два тома, като предговорът е написан от видния наш историк Васил Златарски. В него на книжовен български език чепеларският публицист описва историята на родния си град, от основаването му до Руско-турската война (1877-1878 г.).
Особенно плодотворен за родопския творец е периодът 1920-1938 г., когато една след друга излизат книгите му „Родопски глас“, „Карта на Смоленско-Рупската община“, „Българското риболовство на Бяло море“ и др. По това време се появава брошурата му „Родопски писма“, съдържаща ценни материали за Девинския край.
Последните години от своя живот Дечов прекарва при сина си в Кюстендил, като оттук той продължава да се интересува за ставащото в Родопския край. В същото време води оживена кореспонденция с редица изявени родопски политици и творци.
Видният чепеларски творец умира внезапно на 17 май 1941 г., на 75-годишна възраст, оставяйки ни богато литературно и публицистично наследство, представяващо интерес както за обикновенния читател, така и за изследователите на Чепеларе и на Родопите като цяло.
