Едва 21% от завършилите се реализират в сферата на туристическия бранш
Автор: Десант
Броят на действащите студенти български граждани намалява значително през последните години –
от 238 182 през 2015/2016 учебна година до 199 324 през 2020/2021 учебна година, което представлява намаление с 16 %.
За дадения 5-годишен период най-голям спад, от 40 % и повече, е отчетен при студентите в пет професионални направления – „Социални дейности“, „Икономика“, „Туризъм“, „Администрация и управление“ и „Животновъдство“.
В същото време, значително увеличение на броя на българските студенти се наблюдава при професионалните направления „Теория и управление на образованието“ – 90 %, „Военно дело“ – 39 %, „Фармация“ – 36 %, „Педагогика“ – 35 %, „Изобразително изкуство“ – 34 % и „Медицина“ 21 %.
Това става ясно от обнародвания от просветното министерство проект за Национална карта на
висшето образование в Република България.
В него се прогнозира, че броят на завършилите висше образование български граждани ще продължи да намалява и се очаква да достигне близо 239 хиляди през 2021-2025 г., спрямо 263 хиляди през 2016-2020 г., което представлява спад с 9%.
Въпреки това, стабилизацията на приема и очакваната стабилизация на броя на действащите студенти през следващите 5-7 години постепенно ще доведе и до стабилизация на броя на завършилите висше образование – което се очаква да се случи в периода след 2025 г.
В по-дългосрочен план обаче, при равни други условия, съществуващите демографски предпоставки предполагат продължаващо намаляване на броя на завършилите.
Процесите на ребалансиране на приема през последните години са предпоставка и за ребалансиране в броя на завършилите. Най-голямо увеличение на завършилите през следващите 5 години се очаква в ПН „Теория и управление на образованието“ – 76 %, „Материали и материалознание“ – 45 %, „Педагогика на обучението по ...“ – 45 %, „Военно дело“ – 39 %, „Фармация“ – 36 %. А най-голям спад в процентно изражение се очаква в ПН „Животновъдство“ – 41%, „Металургия“ – 39%, „Социални дейности“ – 32%, „Туризъм“ – 32% и „Икономика“ – 31%.
Най-големи са различията между професионалните направления при индикатора „Приложение на
придобито висше образование и реализация по призвание“, който измерва дела на завършилите,
които работят на длъжност, за която се изисква висше образование. При завършилите професионално направление „Военно дело“ работещите на позиция, изискваща висше образование или на позиция по призвание са над 99 %, следвани от „Медицина“ с близо 95 %, „Стоматология“ и „Теория и управление на образованието“ с 92 % и Фармация с 90%.
В другата крайност е професионално направление „Туризъм“, където делът на реализиращите се на подобни позиции е едва 21 %, а около и под 30 % са реализиращите се на подобни позиции сред
завършилите „Материали и материалознание“, „Изобразително изкуство“, „Хранителни технологии“. В общо 29 професионални направления, този дял е под 50 %.
По отношение на този показател през последните 5 години най-голямо подобрение се отчита при завършилите професионалните направления „Металургия“, „Теория на изкуствата“ и „Педагогика на обучението по ...“, докато най-сериозно влошаване има при „Ветеринарна медицина“, „Растителна защита“ и „Театрално и филмово изкуство“.
Броят на действащите студенти в професионално направление „Туризъм“ е 4049, докато максималният капацитет, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), е 9050.
Очевидно ситуацията в туристическия бранш през последните години с намаляването на броя на туристите, особено във времето на пандемията от коронавирус, се е отразира негативно и върху интереса към университетските специалности, подготвящи квалифицирани кадри за туризма. Подобна тенденция се наблюдава и в областта на средното образование, което определено буди тревога за бъдещето на този сектор от икономическата карта на България, който в някои региони на страната е структуроопределящ за брутния вътрешен продукт.
