Стилът на сградата са определя като най-близък до „национален романтизъм“
Автор: Десант
Националната галерия обяви обществена поръчка за „Неотложни ремонтно-възстановителни и консервационни дейности по фасади и покрив на къща музей „Александър Божинов“ на столичната улица Ул. „Николай Павлович” 6. Проектът е на стойност 112 785,82 лв. без ДДС.
Имотът е дарен на държавата от наследниците на Александър Божинов за създаване на музей. Предоставена е безвъзмездно за управление на Национален музей на българското изобразително изкуство, чийто правоприемник днес е Националната галерия.
Сградата е паметник на културата. Притежава статут на единична историческа недвижима културна ценност с категория „национално значение“.
Общото й състояние е добро. Конструкцията е запазена. Няма амортизирани носещи елементи, покривната конструкция е здрава. Основните проблеми, довели до необходимост от неотложни ремонтни дейности, се дължат на липсата на системна поддръжка в различни периоди от съществуването на къщата. Към тях се добавят и следствията от някои неправилно избрани методи за възстановяване на фасадите.
Задачата е да се извършат неотложни ремонтно-възстановителни и консервационно-реставрационни работи, с които да се отстранят уврежданията на фасадата, настъпили вследствие от несистемна поддръжка и неправилно извършени предишни ремонти. Предвидените мерки имат за цел да спрат разрушителните процеси като отстранят причините за тях и да се реставрират фасадите.
Обхватът на ремонтните работи включва само екстериора на сградата. Не се предвиждат намеси във вътрешните пространства, за които възложителят има инвестиционни намерения, които трябва да бъдат обект на друга проектна разработка.
Къщата-музей на Александър Божинов е запазена в своя автентичен вид, съхранявайки своята архитектурно-историческа стойност.
Характер на постройката придава пластичната украса и разнообразните детайли. Главният вход е оформен като полукръгла арка, допълнително подчертана с релеф на островърха над нея и малки вградени колонки с капители в ъглите. Лоджията е очертана с арки по двете фасади. Формата им е живописна, без намерение за подчиняване на конкретен стил.
Свое индивидуално обрамчване има и малък прозорец близо до входа. За него и лоджията е изпълнен отделен подпрозоречен корниз с фриз от елипсовидни релефни арки. Останалите корнизи са със скромен профил, изпълнени от обикновена мазилка. Допълнителен акцент е арковиден прозорец на откритото преддверие.
Макар и разнообразна, украсата на фасадите е премерена. Ясно се вижда, че водещ е бил стремежът да се подчертае изгледът на сградата от главния подход към нея. Той е обогатен с лоджията, входната арка, характерните прозорчета. Там са разположени и най-големите отвори на прозорци. Върху украсата допълнително е акцентирано и с цветовете на рамките и полуоткритите пространства.
Интериорът е изграден с практичен подход към разпределението и внасяне на колорит с живописни елементи в него – портал с арка като тези от лоджията, ниша – алафранга и камина от тип „огнище“ в ателието, засводена част от тавана във вестибюла, дървени врати с различна геометрична украса.
Вероятно в решението на детайлите е участвал и самият художник, очевидно те са се променяли в хода на проектиране и изграждане на къщата.
Според оценката на къщата-музей за определяне статут на паметник на културата, стилът й са определя като най-близък до „национален романтизъм“.
Нейният стопанин - Александър Божинов, е роден през 1878 г. в Свищов. Завършва гимназия в София, а през 1896 г. постъпва в първия випуск на Рисувалното училище. През 1902-1904 г. живее и работи в Мюнхен.
Основава вестник „Българан“. През Първата световна война е военен художник. Талантливият живописец е смятан за създател на българската политическа карикатура.
Двуетажната му къща с оригинална архитектурна украса е издигната по проект на арх. Атанас Донков в периода 1923-1926 г. Тя се превръща в сборище на художници, писатели и актьори.
Освен че са приятели, карикатуристът и архитектът заедно с художника Борис Денев организират през 1923 г. увеселителната група „Бръмбазъци“, която поставя началото на родния Куклен театър.
След идването на комунистическия режим през 1944 г., карикатуристът става жертва на жестоки репресии. Обвиняват го, че е приятел с цар Борис III. Въпреки че цял живот е безпартиен, заради острото си перо Божинов е обявен за един от най-големите врагове на народа.
Изправянето му пред Народния съд предизвиква бурни негодувания сред народа и европейската интелигенция. След половин година арест и побоища през 1945 г. Божинов е осъден на една година затвор и глоба от 1000 лв.
Тъй като синът му умира и не оставя след себе си преки наследници, предсмъртното му желание е домът му да бъде дарен на държавата.
