На 5 септември заради интензивни валежи, причинили наводнения по Южното Черноморие, в Царево бе обявено бедствено положение. Загинаха четирима, засегнати са над 4000 души и са наводнени стотици домове и хотели.
Екстремните валежи в България, Гърция, Испания и Турция, наблюдавани през последните дни, са резултат от взаимодействието на няколко фактора – като блокиране на процеси, определящи времето, повишена температура на морската вода и други.
Времето и промените му по нашите географски ширини се определя основно от придвижването от запад на изток на редуващи се зони с високо и ниско атмосферно налягане. В зоните с високо налягане времето е безоблачно и топло, а в тези с ниско налягане, то е по-студено, облачно и съпроводено с валежи.
Когато придвижването на тези зони спре по някаква причина, това се нарича блокиране и промените на времето на дадено място се забавят или спират също. Това блокиране може да продължи от дни до седмици.
Какво е Омега-блок и как той е допринесъл за екстремните валежи по Черноморието?
Една от причините за екстремните валежи по Южното Черноморие е блокиране на обширна зона с високо налягане от две зони с ниско налягане, разположени на югоизток и югозапад от нея, известно като Омега-блок . Името идва от факта, че границата с постоянно налягане (изобара), разделяща тези зони, има формата на главната гръцка буква Омега.
При конкретния Омега-блок, зоната с високо налягане е разположена над Централна и Западна Европа и там времето е по-горещо от обичайното за сезона. Западната зона с ниско налягане е разположена в Атлантическия океан, на запад от Испания. Тази зона доведе до екстремни валежи и наводнения, достигащи и до столицата Мадрид.
Източната зона е с център над Йонийско море и обхваща и части от България. На нея се дължат екстремните валежи в Гърция и България.
Бележка на редакцията: Авторът на статията Валентин Симеонов е защитил докторантура по „Квантова електроника” във Физическия факултет на СУ „Климент Охридски”. От 1980 до 1995 г. работи като научен сътрудник в Института по електроника в БАН, а от 1995 г. е част от екипа на Федералния институт за технологии в Лозана, Швейцария, където основната му дейност е разработване и използване на дистанционни оптични методи за измерване на замърсяването на въздуха и изследване на химични и физични процеси в атмосферата, както и измерване на основните парникови газове.
По съвместен проект с Швейцарската метеорологична служба, разработва специализиран Раманов лидар, който измерва непрекъснато вертикални профили на атмосферните влажност, температура и аерозоли. Този лидар засега е единственият от този тип в света и се използва от Швейцарската метеорологична служба за краткосрочни прогнози, както и за създаване на дългосрочна база данни за климатологията.
Една от Библейските Десетте Божи заповеди е "Да не крадеш!"
Ценни исторически предмети които България би следвало да изисква от Румъния.
Тези предмети са открити от румънци по времето на тяхната окупация на Южна Добруджа (1913-1940 г.)
Някой може да каже че Румъния има право да остане с тях, понеже са били открити по времето на румънското притежание на Южна Добруджа.
Това е недопустимо:
1. Митрополитите на Силистра Иларион и Амброзий са подарили на Румънската Православна Църква части от мощите на древния силистренски Светец Емилиян, след молба (по-точно: просене) от румънската страна.
Нищо в размяна от румънската църква.
2. През 2007 г. тогавашния директор на Балчишкия Музей, Дарин Канавров е намерил инвентар, опис на липсващи музейни предмети които през 1940 г. румънците са носили в Румъния. Тогава зам. директорът на музея в гр. Constanta/Констанца/Кюстенджа, Габриел Кустуря/Gabriel Custurea е лъгал като е казал че никога не е видял такива предмети и не знае къде са и че Дарин Канавров си губил времето напразно.
3. От книга "Румънско-български речник" на Иван Пенаков, Желязко Райнов, Георги Паунчев (съставители), Ст. Романски, Ст. Илчев (редактори) (гр. София, 1962 г.), стр. 1226:
<<Богдан Иоан (1862-1919 г.) академик, историк, професор по славистика, автор на важни трудове върху румънско-славянските и българските отношения. ВЗЕЛ Е ОТ БЪЛГ. ЧИТАЛИЩЕ В ГР. ТУЛЧА ОРИГИНАЛА НА "МАНАСИЕВАТА ХРОНИКА" И ВЕЧЕ НЕ ГО ВЪРНАЛ; ИЗДАЛ ГО С КОМЕНТАРИИ>>
България заслужава нещо в размяна на всичките по-горе споменати предмети!!!
Примери от предмети които Бг. заслужава да й се върнат:
от книга "Din istoria Dobrogei"/Дин историа Доброджей (Из историята на Добруджа), том 2. (автори Раду Вулпе/Radu Vulpe и Йон Барня/Ion Barnea), Издателство на Академията на Румънската Социалистическа Република, 1968 г.:
страница 294, изображение 2: древна бронзова плоча от с. Брестовене/Сарсънлар, Силистренско
стр. 340, из. 52 и стр. 341, из. 54 - статуи на римски царе, открити в гр. Силистра ("Дуросторум")
стр. 345, из. 60 - надгробен паметник-статуя от Силистра
стр. 360, из. 83 - древна статуя на жена от гр. Балчик ("Дионисополис"), открита в околностите на града
Всички тези предмети през 1968 г. се намираха в гр. Букурещ, в Националния музей за древни неща.
стр. 556, из. 4-5 византийски печати оловни печати из Силистренско (в книгата не пише в кой румънски музей са се съхранили тогава)
Изглежда че Националният музей на древностите повече не съществува, като понастоящем то се нарича Сбирката на древности при Института по Археология "Василе Първан/Vasile Parvan"
Muzeul Național de Antichități
https://ro.wikipedia.org/wiki/Muzeul_Na%C8%9Bional_de_Antichit%C4%83%C8%9Bi
Colecţia de Antichităţi a Institutului de Arheologie „Vasile Pârvan”
http://ghidulmuzeelor.cimec.ro/id.asp?k=1544&-Colectia-de-Antichitati-a-Institutului-de-Arheologie-Vasile-Parvan-BUCURESTI
Bulgarii cauta artefactele disparute
17 Apr, 2007
https://www.ziuaconstanta.ro/stiri/cultura/bulgarii-cauta-artefactele-disparute-216531.html
<<Directorul Muzeului de Istorie Nationala si Arheologie Constanta respinge acuzatiile omologului sau din Balcic, privind preluarea si detinerea unor artefacte din patrimoniul national bulgar, aduse in tara noastra de armata, in anul 1940. Dr. Gabriel Custurea, directorul adjunct al Muzeului de Istorie Nationala si Arheologie Constanta a declarat ca nu are cunostinta despre piesele la care face referire istoricul Darin Kanavrov, directorul muzeului din Balcic, si nici nu le-a putut identifica. Custurea a calificat orice discutie de acest gen, drept "o incursiune in cautarea timpului pierdut".>>
Bucureștenii l-au cinstit pe Sf. Emilian de la Durostorum
18.07.2018
https://basilica.ro/bucurestenii-l-au-cinstit-pe-sf-emilian-de-la-durostorum/
<<Părintele Emilian Cărămizaru a spus că „fragmentul din moaștele Sfântului Emilian a fost dăruit de Mitropolia de Durostorum, prin dărnicia Mitropolitul Ambrozie de Durostorum, cu ocazia sărbătoririi hramului Sfântul Mare Mucenic Gheorghe din acest an”.>>
Moaștele Sfântului Emilian de la Durostor
https://doxologia.ro/moastele-sfantului-emilian-de-la-durostor
<<Părticica din sfintele moaște a fost dăruită, cu binecuvântarea Preafericitului Părinte Patriarh Daniel, bisericii „Nașterea Maicii Domnului“ din Drumul Taberei de către Biserica Ortodoxă a Bulgariei, prin grija Înaltpreasfințitului Ilarion, Mitropolit de Silistra (în anul 2008).>>
