За сираците като статистика
Не познаваме собствената си държава. А тя, милата, вероятно е някогашно сираче, отрасло в приют. Там са я възпитавали с глад и бой, просвещавали са я с изнасилване и участие в сексуално насилие, принуждавали са я да проституира и после са я набеждавали, че го е правила, защото й идва отвътре. Осакатявали са я от раждането до пълнолетието и после са я изхвърлили на улицата – оскотяла и можеща да се препитава само като продава тялото си.
Една (истинска?) история
Те се събраха на 10 ноември, вечерта, тази седмица. Да отпразнуват поредната годишнина от своята Свобода. През годините бяха изпуснали точното и истинско значение на думата, но понеже я въжделееха от невръстни пионерчета, сметнаха за нужно да я отбележат. Инерцията от изминалите години все още не ги беше скапала напълно, затова отвреме-навреме се чуваше смях. Понякога и весел. Говореха си за отминалата младост, за вече отишлите отвъд живота приятели, за стритите на прах
Зайчето Станишко в змийски капан
"Кой беше Сергей Станишев преди 8 години - нали Георги Първанов го извади от ръкава си като зайче и го направи лидер на партията".
7 октомври 2009 г., Румен Овчаров
11 ноември, 2010 г. Зайчето трепери. Фокусникът Първанов е скътал под ръкава цяла партия. Зайчето гледа шоуто по телевизията. БСП е и ще остане най-голямата
Ток в Слънчев бряг. Ама друг път
Няма по-възрастен българин, който не помни паметните думи на малкия Веселин Прахов от филма „Куче в чекмедже” – „Тате ще ми купи колело. Ама друг път.” Двадесет и осем години след тях смешната до сълзи фраза спокойно може да бъде употребена за щедро обещаното, през изминалото лято от вицепремиера Симеон Дянков, спасение за проблемите с електричеството по Южното Черноморие.
След кошмарните денонощия без ток в Слънчев бряг и околните селища, стотиците
БКП мутира в БСП, ДПС и ГЕРБ
Равносметката на изминалите 21 години е печална за народа и печеливша за патрициите: България е най-бедната страна в Европейския съюз, най-болната нация на континента и с най-ниска средна продължителност на живота. Добавим, ли че в резултат на целенасоченото ликвидиране на средното и висшето образование, след десетина години ще бъдем и най-необразованите, равносметката от прехода е катастрофална.
Посрещаме Путин с протести
През седмицата екологичното министерство не одобри доклада за оценка на въздействие на околната среда за проекта „Бургас-Александруполис“. Дотук добре. Само че в събота у нас пристига министър-председателят на Руската федерация Владимир Путин на разговор с българския си колега Бойко Борисов. А нашия човек си го знаем – който разговаря с него, след това винаги остава доволен. Като едно време при Тато.
Истината за ИСУН
Напоследък все по-голяма гласност получава фактът, че след влизането на България в Европейския съюз ни бе предоставена възможността да се възползваме от субсидии за над 14 милиарда лева, а на практика сме взели само един милиард. Тези пари ни се предоставиха от бюджета на ЕС и са разпределени в 7 оперативни програми и една Програма за развитие на селските райони. Целта им е да се подпомогне икономиката на страната ни в жестоката конкурентна обстановка, в
Джебел все още е в България
Неотдавна министър Дянков с цялата си безпардонност нарече учените от БАН „феодални страчета”. Аз мисля, че както винаги невежото момче сбърка: феодалните старци не са в БАН, а в ДПС. Но неми като риби са герберите за дългата престъпна ръка на ДПС. Бойко целува полите на Еродган и го посреща със салтанати, а ходжите и имамите вече поругават паметниците на националните ни герои. В Бургас пък общинските съветници се напъват да издигнат поне една
Дилма Русева(а) – новият български президент
Тези дни се размечтах. И поводът на мечтанията ми за първи път от много, много години стана едно чисто политическо събитие, при това международно, при това случило се на другия край на света – в страната на Амазонка. А там се случи това, че 62-годишната Дилма Русеф, дъщеря на българският емигрант Петър Русев от Габрово, роднина на великият ни разказвач Ран Босилек и повече от близък приятел с поетесата Елисавета Багряна в продължение на 30 години, бе избрана за президент на Бразилия.
Европейци ли? Да, да...
Обичам си страната, като всеки истински българин. Смятам че съм го доказал с това, което ежедневно правя за нея, живеейки личния си живот. Вярвам, че ако всеки върши съвестно своята работа, общата няма начин как също да не потръгне. (Онова другото, че не съм избягал навън навремето, вече не се брои, всички го използват.)
Подавам си данъчните декларации, плащам си сметките, след полунощ надувам
