Уникална колекция на музея в Горна Оряховица ни връща във времената на рисуваните картички
Автор: Здравка Христова
Милиони есемеси и имейли изпратихме преди дни по Коледа и Нова година, за да си честитим светлите празници и да си пожелаем здраве, късмет и добруване. Вярно, през интернет и модерните мобилни телефони става бързо, само с няколко „кликвания“ и след секунди адресатът вече е получил поздрава ни.
Помните ли обаче какво се случваше само допреди няколко години, когато изпращахме пожеланията си с писмо по пощата. Беше вълнуващо и сякаш по-искрено. И точно онези, хартиените картички, ще останат в историята, а не днешните електронни честитки.
Че има смисъл от поздравителните думи, изписани на хартия, доказва уникалната колекция от коледни и новогодишни картички, които извади на показ от хранилищата си Историческият музей в Горна Оряховица. Колекционери я определят като най-голямата в страната.
Един от най-уникалните експонати представлява снимка на цар Борис III като юноша. Той е от 1912 г. и връзката с Рождество Христово се разбира само от посланието, изписано на гърба й. Именно с царския лик е свързана появата на първата илюстрована честитка в Княжество България, отпечатана през 1896 г., по случай покръстването на престолонаследника в източноправославната вяра.
Горнооряховският музей пази и илюстровани поздравления от Райна Савова, позната като голямата любов на поета Асен Разцветников. Тя е дългогодишна учителка по български език и литература в село Драганово, а по-късно и в Прогимназията в Търново. Владее френски и италиански, а с Разцветников кореспондира на руски език.
В България модата и масовото изпращане на картички започва след Втората световна война. Тогава Дядо Коледа естествено отстъпва своето място на съветския си колега Дядо Мраз.
Сред изображенията изпъкват големите заводи и родното ТКЗС, а сред пожеланията - апелите за мир и социализъм, разказва уредникът на Историческия музей в Горна Оряховица Теменуга Йорданова. През 1976 г. „Български пощи" пускат първата наша картичка с номинал една стотинка. На лицевата страна, разбира се, е модерният по това време Дядо Мраз, който посещава послушните деца на Нова година.
От старите картички можем да проследим и „еволюцията“ на добрия дядо, пояснява уредничката в Горнооряховския музей. Преди да се превърне в днешния старец със симпатично шкембе, червени бузи и нос като камба, с бяла брада и червена дреха, той е бил наметнат със синьо наметало. После е бил облечен в зелени дрехи. Първо се е казвал свети Николай и подаръците били раздавани на 19 декември - Никулден. Този светец пристигал на кънки, ски или шейна и нямал елени. Еленчетата също са патент на руснаците.
През 50-те години на миналия век светът се обединява около рожденото място на Дядо Коледа и това е Лапландия. А докато този образ се наложи (според изследователи днешният Дядо е излязъл от рекламите на Кока-Кола), италианците, например, са вярвали в добрата фея, която разнасяла подаръци.
През 40-50-те години обаче актуални стават децата, които се борят за мир и издигат социалистически лозунги. Тогава се появяват и картичките, които обясняват, че благодарение на ТКЗС-то ще посрещнем щастливи следващата Нова година, обяснява Теменуга Йорданова, докато показва ценните експонати.
Традицията в България да си изпращаме честитки за празниците се установява веднага след Освобождението. Известно ни е, че първата коледна картичка е изпратена през 1885 г., а първата новогодишна - три години по-рано, разказва уредникът в музея Теменуга Йорданова.
Картичките навлизат през крайдунавските ни градове. Идват от Виена. Първите са били черно-бели литографии, после някой е започнал да оцветява или устните на жената, ръкавиците й, шапката, или пък вратовръзката на мъжа. В това се е изразявало оригиналното творчество преди около век, усмихва се Теменуга Йорданова.
Дядо Коледа и неговото соцпревъплъщение Дядо Мраз, Снежанка, елените, елфите се появяват много, много години по-късно, и то първо в руските картички. Една от най-странните коледни картички например изобразява каменна статуя на жена с деца около нея. Тя е нещо като продължение на темата с Мадоната и Младенеца.
В музейната колекция има и нетипична картичка, направена като гоблен. Изработена е преди двадесетина години. Посланията на цветните картончета се оказват също толкова интересни, колкото и самите изображения.
"Когато започнеш да четеш, можеш да си обясниш какво се е случило през годината, как са живели хората тогава, за какво са се молили. Защото те точно това описват в пожеланията си до своите близки. По някои детайли в поздравителната картичка историците съдят и за важни моменти. Такава е честитка със сабя под елхата. Годината е 1907 и е ясно, че хората дълго време не са успявали да забравят националноосвободителните борби и Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.", разказва Теменуга Йорданова.
В колекцията има картички, които пеят, смеят се, плачат. Има германски, френски, австрийски, български, руски... Има и кичозни. Те пък са най-любопитни за специалистите, защото показват различни настроения и небивалици.
Измежду "грозните" има една, в която две прасета дърпат момиченце, има пияни джуджета и попийнали хлапета, момченца, които шофират в нетрезво състояние.
Първите картички са били ръчна изработка и не всеки е можел да си ги позволи, затова в началото те са били изпращани от заможните българи, обяснява музейната уредничка. Уникалната колекция на Историческия музей е обиколила България. Събирана е благодарение на дарители, а днес се попълва от общината и от всички институции, които даряват получените по празниците картички на музея.
Независимо как е поднесен поздравът, от картичките винаги личат добронамереността и искрените благопожелания за настъпващите празници. Днес интернет значително улеснява изпращането на картички, а посланията се движат в новото, виртуално пространство. Дали класическата традиция отмира или се възражда под нова форма, само бъдещето ще покаже…
