Безобразията, които съсипват българските лесове, нямат край
Автор: Христо Христов, бивш заслужил лесовъд
Лирикът е възкликнал: „Хубава си, моя горо, миришеш на младост”, а народът е облякъл стиховете с мелодия, като ги е превърнал в горския ни химн.
Като наблюдавам отношението към гората в настоящия момент, аз бих възкликнал: „Нещастна си, моя горо”!
Земята, водата и гората са компонентите, които правят животът възможен. Около 40 % от територията на България е обхваната от гори. Преди Освобождението, пък и след това, основният поминък на голяма част от населението е свързан с гората. Това налага създаването на съответното законодателство и служби, които да го прилагат. Известно е с какви трудности лесовъди и горски служители са прилагали Закона за горите, както и това, че десетки от тях са загивали от ръката на безцеремонните бракониери. Нерядко горите са използвани като разменна монета при икономически и политически сделки.
Ползването на горите преди Девети септември 1944 г. се е извършвало на концесии и от горски кооперации. Малко са били отделяните средства за капиталовложения за залесяване и стопанисване на горите. След това новата власт още през първата пролет започна масово залесяване с доброволен труд и нископлатени работници. По-късно, след започналото бурно икономическо развитие, започва и усилен дърводобив.
Природен закон е, че от гората следва да се сече толкова, колкото е нейният прираст. Стопанските нужди налагаха в различни моменти това правило да се нарушава. Отделяха се обаче средства за залесяване и други горскостопански мероприятия. Бяха сключени договори с други страни за добив и внос на дървесина. Следеше се стриктно за рационалното използване на дървесината и за правилното извеждане на сечите.
Непрестанни бяха грижите за опазването на горите от пожари, бракониерска сеч, насекомни и гъбни вредители. Бяха създадени и 32 ловни стопанства, които се грижеха за стопанисване на дивеча. В резултат на тяхната дейност България се представяше много добре на световните ловни изложения. Развит беше и международният ловен туризъм.
През 45-годишния период у нас бяха създадени около 20 млн. дка изкуствени гори. Зрелите и презрели горски насаждения пък бяха възобновени по естествен път, благодарение на майсторски изведените сечи.
Горските служби се ръководеха от Министерство на горите и горската промишленост, оглавявано от компетентни и добросъвестни ръководители.
След 10 ноември 1989 г., с идването на демокрацията, Министерство на горите беше закрито, но все пак имаше Комитет по горите към Министерския съвет. С политически протекции идваха и си отиваха ръководители, някои от които не бяха компетентни в работата си.
През 1997 г. тогавашният министър-председател Иван Костов и президентът Петър Стоянов побързаха да създадат нов закон за горите, с който реституираха частните и общинските гори. Така държавният ни глава си получи горите в с. Манастир, макар не на старото място. С новия закон дърводобивът бе предаден на държавни фирми. Иван Костов и партията му поставиха свои протежета, които за кратко ги ограбиха и ликвидираха. В момента горският сектор се ръководи от една анемична агенция към Министерството на земеделието и храните. Ресорен зам.-министър пък е неизвестна жена с докторска титла.
В настоящия момент в българските гори върлуват частни фирми и цари пълен хаос.
Почти не се маркира, особено в младите насаждения. Секачите самоволно избират най-дебелите стъбла и на практика след тях остава баласт. Безконтролно се строят временни пътища за камионите. Те биват прокарвани по хоризонталите през известно разстояние. В буковите гори това води до дрениране на почвата и изменение на бонитета. Безразборни просеки се прокарват и по наклона, така че с течение на времето ерозията ги превръща в ровини.
Изсичат се на голо площи с иглолистни култури, под предлог че са заразени. Сечищата не се почистват и след сечта настъпва грозна картина. Горските разсадници са занемарени и залесяване почти не се извършва. Ако някъде все пак това се случва, то се възлага на случайни фирми, които го извършват некачествено, така че фиданките изсъхват. Никой не прави противопожарна профилактика, поради което често големи площи стават жертва на огнена стихия.
Само през една от последните години са изгорели 700 000 декара гори.
Самата организация на дърводобива е порочна. Дървесината не се добива на партиди и не се експедира след измерване и заплащане, ами се е наложила практиката горският да изчаква колата някъде по пътя, да прави на око оценка на количеството дървесина и да издава касова бележка. Пак там, на пътя, се извършва и маркирането, без никой да е сигурен какъв е произходът на трупите. А това е предпоставка за злоупотреби и корупция.
И още нещо скандално – материалите не се добиват по сортиментния лист, ако въобще има такъв. Ценна строителна дървесина се похабява за дърва. Сърцето ми се къса, като гледам как шпертплатни трупи заминават за огрев. Дървата за горене се изнасят за Гърция и Турция, а нашите дървопреработвателни заводи пустеят и безработицата в сектора се шири. Коя друга държава изнася суровина като нас?!
Вярно, има и фирми, които добиват и строителен материал, и разполагат с преработвателни цехове, но те са единици.
Що се отнася до частните гори, те също са подложени на безконтролна експлоатация. Горските стопанства не се интересуват от съдбата им, понеже законът не ги задължава. И бракониерите на воля се възползват от това и ги разсипват.
А можеше на частниците горите да се върнат де юре, като де факто продължат да ги стопанисват горските стопанства и когато се върши дърводобив в тях, собствениците им да получават дивиденти.
Да надзърнем и в ловните стопанства. След 10 ноември 1989 г. те бяха тотално занемарени, а дивечът беше подложен на поголовно изтребване. Понастоящем някои стопанства са дадени под аренда и повечето им арендатори полагат грижи за дивеча и спазват разпоредбите. Но има и такива, които не се съобразяват със сроковете за ловуване и стрелят по всяко време.
Затова и тук е необходимо прецизиране на Закона за ловното стопанство.
През 2007 г. ледолом повали над 500 000 кубика дървесна маса. Въпреки сигналите и предложенията на обществеността, тогавашното ръководство на държавата не взе отношение. Половината от засегнатата дървесина бе окрадена, а другата половина – похабена. Хиляди декари младиняци се въргаляха по земята и никой не се интересуваше от тях. Беше сигнализирана и прокуратурата, но и оттам не обърнаха внимание на случващото се.
Междувременно с изменения в Закона за горите бяха разрешени заменките. Това даде възможност на разни търгаши да се сдобият с хиляди декари качествени гори срещу келавяци. На местното население беше забранено да получава дървесина на корен. Това от своя страна се превърна в спънка за почистването на гората от заболелите дървета.
Преди година на повдигнат въпрос за количеството добивана дървесина тогавашният министър Мирослав Найденов отговори, че тя е по-малко от предвидената по лесоустройствен план. Може и да е така, но по-голям проблем е това, че добивът е концентриран покрай пътищата и населените места. До труднодостъпните места не се достига. За там трябват капиталовложения за пътища.
Ако има разумни държавници, би трябвало да създадат Министерство на горите, водите и опазване на природната среда.
Всички виждат безобразията, които се вършат в българската гора – и населението, и лесовъдите. Дочувам, че 23 милиона лева от средствата за горите са прехвърлени за изплащане на възнагражденията и щетите в разграбените напоителни системи. За мен е непонятно защо мълчат и зелените, и природозащитниците, и Съюзът на лесовъдите. Само хората по места роптаят, но гласът им отеква като в пустиня.
Нека все пак не забравяме сентенцията: „Гората е клонът, върху който стои човечеството. Разумният човек не сече този клон”!
От този вторник – 10 февруари, сечта в Странджа планина е забранена. 115 служители на горските стопанства в Звездец, Малко Търново и Граматиково излизат в неплатен отпуск – обяви в началото на седмицата директорът на Югоизточното държавно предприятие със седалище в Сливен инж. Пейчо Върбанов. Ветото върху добива на дървесина в трите лесничейства ще важи до 1 май.
Строгите мерки бяха въведени заради повдигнатите в последните дни обвинения за извършването в района на масова незаконна сеч.
Пресцентърът на бургаската Областна управа съобщи, че започват съвместни проверки от екипи на автомобилна администрация, Областно пътно управление, полиция, жандармерия и Гранична полиция, имащи за цел да установят претоварват ли се автомобилите, осъществяващи превоза на дървесина в района. На разположение на проверяващите са две мобилни лаборатории, с които може на място да се тегли тежестта на натоварените автомобили. Проверките ще се извършват по целия път на дървесината – от отсичането на дървата до транспортирането им до пункт за износ.
