С варено жито, хляб и червено вино почитаме паметта на починалите си близки
Всяка събота срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) се извършва помен в памет на мъртвите, известен като Голяма задушница преди Великия пост. Тази година тя се отбелязва на 14 февруари. В този ден всички християни посещават гробовете на своите починали близки.
За възпоменаването на душите на покойниците се приготвя варено жито (коливо), хляб и червено вино. Житото се явява символ на възресението. Според думите на свети Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното пък символизира кръвта на Исус Христос.
Поменът се прави на гроба. Свещеник отслужва панихида за успокоение на душите на мъртвите. Гробовете се почистват, прикадяват се с тамян, за да избяга дяволът, прелива се с вино или вода и се запалва свещичка или кандило. Близките на починалия раздават подавки. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се.
През годината задушниците са четири – преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. Те се падат винаги в събота, която е определена от църквата за ден на покойните.
На 15 февруари (неделя) тази година християните ще отбележат Месни заговезни. Това е първият празник, свързан с настъпващата пролет. Той се чества осем седмици преди Великден и всяка година се пада на различна дата, тъй като отбелязването на Възкресение Христово също се мени.
Наименованието на празника – Заговезни, произлиза от думата заговявам, което означава започвам да постя. Това е последният ден, в който се яде месо преди Великденските пости.
Седмицата след Месни заговезни пък се нарича Сирница. В дните до следващата неделя, когато е Сирни заговезни (известен още на различни места в страната като Прошка, Поклади, Сирница, Масленица), може да се яде сирене, мляко, масло – всякакви млечни продукти и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорото, да пеят и играят.
Оттук нататък до Великден следват най-дългите хранителни и духовни пости.
По християнски обичай през дните от Месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните – родители, кръстници, роднини, близки, хората, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението. Носят се дарове – варена кокошка, обреден хляб и вино. В миналото, за да получи момата, която си е избрал, всеки ерген също се е налагало да иска прошка.
Вечерта на Месни заговезни семейството се събира на трапезата. Традиционно на нея се поднасят варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с мас или масло, баница с месо.
В храмовете се четат откъси от Светото писание, в които се говори за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.
Съгласно някогашните традиции, през седмицата преди Месни заговезни — в сряда, петък и неделя, се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица или пък само на Сирни заговезни се палят огньове и пак за здраве се прескачат; а после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова някъде празникът се нарича и Поклади.
На много места в страната е разпространен обичаят Оратници (огруглици), при който всеки стопанин завърта около главата си факли от слама, като така се смята, че се прогонват бълхите от всяка къща.
