На този ден Православната църква почита светиите с имената Тодор и Теодор
Тодоровден е един от подвижените църковни празници в българския православен календар. Той се празнува в съботния ден от първата седмица на Великия пост, който тази година се пада на 28 февруари. На този ден се почита паметта на св. великомъченик Теодор Тирон, като честването обединява култа към светите великомъченици Тодор Стратилат и Теодор Тирон.
Почитането на св. Теодор е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата, а освен през Великия пост, светецът се почита и на 17 февруари.
Петдесет години след смъртта на св. Теодор, гонителят на християните - император Юлиан Отстъпник (332 – 363), продължавал да желае възвръщането на езичеството. Знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна.
Императорът наредил на градоначалника на Цариград да напръска тайно с кръв от пренесени в жертва на езически божества животни всички постни храни на пазара. Така християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и после да бъдат подиграни и обявени и те за езичници. Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна. Бог, Който промишлява за своите раби и не желае да бъде смущавана тяхната вяра, направил така, че да се открие нечестивият замисъл.
Църковното предание разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните – да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара.
На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо – жито, то да им бъде храната. Архиеп. Евдоксий запитал, кой е този, с когото говори, и св. Теодор му известил името си. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара.
Юлиан разбрал, че лукавият му замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на градското тържище. Оттогава за благодарност на първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон. За спомен на случилото се се вари жито, което се благославя в по време на богослужението в храма.
Тодоровден е познат още като Конски Великден, Тодорова събота, Тудорица, тъй като се празнува най-вече за здравето на конете. Но той се свързва и с края на зимата. Според народните представи на този ден свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято.
Когато пристигне, той слиза от коня и забожда маждрака си (копието си) до него. А самият светец влиза при Бога, за да го моли да прати лято на земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото, където е забоден маждракът, започва да се издига пара и стопля земята.
Интересен обичай се е запазил в поповското село Садина. Празникът започва с литургия в храм „Света Троица“.
Всяка година в селото се пресъздава ритуалът по предаване на конската опашка. Тя се предава от най-възрастния на най-младия коняр, като символ на първото българско знаме от времето на хан Аспарух, както и като символ на грижа и почит към коня като пръв помощник на селянина при работата му на полето. На Тодоровден се показва кой как се е грижил за конете си, това е празникът, на който стопаните демонстрират колко са красиви и силни техните животни.
На този ден младите моми още в ранни зори измиват косите си, сплитат ги на плитка, захваната от житен клас. Вярва се, че по този начин косите ще бъдат по-здрави и дълги като конската опашка. Водата, с която се измиват, хвърлят на кръстопът, извън селото. После отиват на мегдана, където цялото селото се е събрало на празнично увеселение. От там с тъпани и гайди всички поемат към местността Белият баир, за провеждането на кушия.
По традиция се награждава най-расовият кон и най-красивата каруца. След това всички животни, участвали в състезанието, посещават къщите на имениците в селото, а стопанките ги даряват с бяла кърпа, пита и вино.
