„Росатом“ раздава половинвековни заеми на страните, в които реализира атомните си проекти
Автор: Иван Петров
На 9 август в Санкт Петербург се състоя дългоочакваната за Анкара среща между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и руския му колега Владимир Путин. Покрай всички останали задачи, които имаше да решава башканът, бяха и енергийните проблеми на югоизточната ни съседка.
Но тъкмо преди визитата му, в строящата се от руската държавна компания „Росатом“ в Беларус първа тамошна АЕЦ взе че се „счупи“ корпусът на ядрения реактор. Който, апропо, е от същата „марка“ ВВЕР-1200, която смята да използва в скоро време и Анкара за своите бъдещи атомни централи. В скоби ще вметнем, че от типа ВВЕР-1000, който дори специалист не може да различи от авариралия ВВЕР-1200, са реакторите, които твърдят, че са произведени за нашата АЕЦ „Белене“.
Понастоящем Турция би искала да получи от Русия няколко неща наведнъж – и руските туристи, и синьо гориво, и мирния атом.
В същото време и от „Росатом“ са зинали да налапат, ако могат, поръчките за изграждането на де що има атомни централи по света. Освен турската „Аккую“, руската компания обещава да построи зад граница още 33 енергоблока, сред които индийската АЕЦ „Куданкулам“, споменатата вече белоруска „Островец“, втората китайска – „Тянван“, финландската „Ханхикиви“ и пр. Но навсякъде по тези обекти непрекъснато възникват проблеми, за които медиите услужливо предпочитат да си мълчат. Защото най-често те са предизвикани от старите руски атомни технологии.
Много въпроси предизвиква и доста мътният договор за строежа на турската АЕЦ „Аккую“. Експертите са удивени от фантастичните и празнословни обещания на „Росатом“. Статия EADaily припомня, че реализацията на този проект в курортната провинция Мерсин започна да буксува веднага след рязкото влошаване на отношенията между Анкара и Москва, предизвикано от инцидента на 24 ноември 2015 г. със сваления в небето над Сирия от турската авиация руски бомбардировач СУ-24 и въведените след това от Кремъл икономически санкции спрямо Турция. Така под заплаха от замразяване се оказаха такива мащабни международни проекти като атомната станция в Аккую и газопровода „Турски поток“.
Припомняме, че споразумението за въвеждането на първата в Турция атомна централа бе подписано между Москва и Анкара през 2010 г. Договорът предвижда изграждане на четири енергоблока с мощност по 1200 мегавата, като изградената по руски проект АЕЦ трябва да осигури 17 на сто от електроенергията за Турция. Първият блок е планирано да заработи през 2020 г. Но по всичко личи, че този срок ще бъде удължен.
„Росатом“ раздава наляво и надясно кредити на страните, в които реализира атомните си проекти“ – заявява пред EADaily проф. Владимир Кузнецов, член на Обществения съвет при газовата компания. Той уточнява, че Турция, Египет, Бангладеш и Финландия вече са получили над 100 милиарда долара като заеми с под 3% годишна лихва. Всички тези пари се взимат от бюджета на Руската федерация. „А ние се чудим как да платим достойни заплати на учителите, докторите, инженерите! Как да увеличим стипендиите на студентите, пенсиите на старците и детските добавки!“ – възмущава се проф. Кузнецов.
Той е изумен и защо тези кредити със срок на връщане след 30 години се дават срещу едва 3% годишна лихва. Нещо повече, срокът на заема, който Москва е предоставила на Минск за строителството в Беларус на АЕЦ „Островец“, изтича след цели 52 години – през 2068 г.! „Тогава няма да са живи ни Кириенко, ни Ердоган, нито Лукашенко, нито пък останалите държавни дейци, придвижващи енергично приживе атомните проекти, включително Медведев и Рогозин“ – отбелязва професорът.
В базовото междуправителствено споразумение между РФ и Турция за сътрудничество в сферата на строителството и експлоатацията на АЕЦ на площадката „Аккую“, подписано преди 6 години, е договорена схема за финансиране на проекта от типа „строй – владей – експлоатирай“. Но до ден днешен никой в света, включително и самата Русия, не е работил по нея, що се отнася до атомни централи.
Руският енергиен експерт проф. Булат Нигматулин – бивш зам.-министър на ядрената политика на РФ, коментира, че в този си вид проектът „Аккую“ представлява фантастична авантюра за руската страна, тъй като детайлният анализ на документите, на които се базира той, показва, че всички възможни допълнителни загуби и рискове по реализацията му са за сметка на Русия. Професорът обръща внимание, че по своята същност условията за продажба на електроенергията, добита в „Аккую“, са силно обременяващи, рисковете за безопасността на централата – чудовищни и извънредно високи, а условията за експлоатацията й – противоречиви и застрашени както от вътрешнотурски, така и от международни конфликти.
В същото време, Турция не поема никакви финансови рискове по този проект. Всичката работа по строителството и експлоатацията на АЕЦ-а, предаването на технологиите, въвеждането и извеждането й от експлоатация, утилизацията на радиоактивните отпадъци най-вероятно ще бъде платено от бюджета на РФ.
Малко ретроспекция
Още от 1976 г. датират намеренията на Турция да построи своя собствена атомна електростанция. Именно тогава турските надзорни органи издават лицензия за строителството на АЕЦ.
Бъдещата площадка за нея в провинция Мерсин е проучена от съветските атомни специалисти в периода 1974-1976 г. За оборудването й е препоръчано на първо време да се построи пристанищно градче за около 3000 човека и да се прокара водопровод през планината с дъложина 11 км.
Отделно, за да се изравни площадката, се оказва нужно да се разкрият и преместят в морето двата и четирите блока съответно 6 млн. и 11 млн. куб. м варовикови скали. След това да се направи подземен резервоар за вода, да се прокарат транспортни комуникации, електропроводи, да се оборудва пристанище за приемане на доставките по море и т.н., и т.н.
Удивителното в ситуацията с „Аккую“ е това, че Турция е арена на нестихващи междунационални конфликти и високо рискова откъм терористични заплахи страна, но проектът не е съгласуван с разузнавателните служби.
Пропуснати са и други сериозни въпроси. Руските атомни централи например са под специализирана охрана и за предотвратяване на несанкционирани действия се провеждат специални мероприятия както сред персонала, така и сред кандидатите за започване на работа в АЕЦ. Тези хора много внимателно се проверяват от съответните специални служби. Но няма никаква яснота как ще бъде организирано това на територията на Турция.
От друга страна, с цел физическата защита на електроцентралата е необходимо в турската страна да бъдат разположени специални военизирани руски подразделения. Това освен че ще повиши разходите за експлоатация, но и не е много ясно дали турците ще се съгласят руски солдати да щъкат като у дома си на тяхна земя.
Експертите се питат и дали Анкара ще въведе ограничения върху самолетните полети над „Аккую“, каквато практика над атомните станции съществува по руските норми. Никой няма идея и как ще се осъществяват мерките по противовъздушната отбрана, каквито действат за всички руски АЕЦ-ове.
Както отбелязват специалистите, атомната централа не е военна база и строителството й на територията на друга държава по въпросната сложна и противоречива формула е изключителен прецедент в световната практика. И впускането в подобна авантюра е изключително опасно. Особено когато става дума всички рискове да се поемат от „гостуващата страна“, а домакините да носят отговорност само за осигуряване на земята, върху която да се построи АЕЦ-а и да гарантират достъпа до площадката на всички доставчици, агенти и специалисти, имащи отношение към строежа на атомния обект – така, както е в случая с „Аккую“.
В скоби ще добавим, че България също може да се окаже изправена пред такива въпроси без отговор, както се кани да привиква чужди инвеститори за нови реактори в Козлодуй или да възкреси идеята за АЕЦ „Белене“.
Взривоопасна география
В случая с „Аккую“ има и други сложности. Провинция Мерсин граничи с курортната зона Анталия. Там засега липсват големи потребители на енергоресурси. Но пък именно в този район е най-силното туристическо лоби, което изобщо не желае в съседство да се строи мощна атомна централа.
Отделно, това доста би повишило нивото на заплахата от извършване на терористични актове. Тъкмо югоизточната част на Турция, където е разположена провинция Мерсин, е най-главният регион с компактно кюрдско население. А само на 80 км от „Аккую“ е Сирия, в която войната не стихва. На 70 км разстояние от бъдещата АЕЦ е и крайбрежието на Кипър със самопровъзгласената турска република Северен Кипър, която също е огнище на конфликти.
Да хвърлим още един поглед и към „Росатом“. Държавната компания, която по броя на задграничните си поръчки вече е задминала много развити „атомни“ държави, обича щедро да обещава планини от злато от експлоатацията на ядрени централи. Неотдавна бе съобщено, че вездесъщата фирма ще строи още 8 енергоблока в ислямски Иран. В деня на визитата на Ердоган в Русия всички телевизионни канали предаваха новината, че до 2030 г. на територията на РФ ще заработят още 6 към функциониращите в момента 10 атомни централи.
Експертите се чудят откъде са се взели така изведнъж в „Росатом“ такива възможности, като се има предвид, че учените в областта на ядрената енергетика емигрират от руската страна с десетки, а на ръководни длъжности в компанията отдавна са настанени само дилетанти. Те припомнят, че за 11-те години, откакто е на директорския пост на държавната фирма, вместо обещаните 26 енергоблока, Сергей Кириенко е успял да построи само 4. При това най-новият, четвърти блок, в Калининската АЕЦ е особено проблемен – едва ли не ежеседмично там възникват извънредни ситуации и спирания.
Скандално се строи и Ленинградската АЕЦ-2. За белоруския „Островец“ вече стана дума. Напълно е възможно този опасен проект да бъде приключен безславно, както бе затворена неотдавна като ненужна Балтийската АЕЦ в близост до Калининград. Там в земята бяха „закопани“ над 60 милиарда бюджетни рубли. Хайде да не припомняме колко милиона загроби и България на площадката в Белене.
Много въпроси сред обществеността предизвикват и 11-те реактора от „чернобилски“ тип, които с големи усилия функционират в Ленинградската, Смоленската и Курската атомни централи. Но очевидно „Росатом“ няма пари и възможности да спре работата на тези ядрени чудовища. Затова и специалистите се питат защо тогава държавната компания раздава щедро толкова многомилиардни кредити, които ще чака да й се върнат след 30-50 години?!
