Лятото на 1916 г. завинаги ще остане като най-кървавото в историята на Добруджа. Днес съвременниците ни трудно биха асимилирали мракобесието и жестокостите, извършени от румънската армия над мирното българско население в днешна Северна България.
Кланета, изнасилвания, грабежи, отвличания – масовите престъпления сковават от ужас десетки села и градове. Една огромна територия е трябвало да бъде етническо прочистена. Обезбългаряването на Добруджа започва малко преди встъпването на България в Първата световна война. Краят на първия румънски окуационен режим в Добруджа е...
Избитите българи са хиляди. Само за 15-тина дни, през втората половина на август 1916 г. между 30 000 и 40 000 души добруджанци, сред които основно са кметове, свещеници, учители, интелектуалци, търговци и земеделци, са отвлечени насилствено и изпратени в концентрационни лагери в Молдова. Там те са настанени в мизерни бордеи и землянки, без елементарни хигиенни условия и здравно обслужване, подложени на системни унижения и тормоз.
От студ, глад, болести, изнурителен труд и мъчения загиват около 3/4 от интернираните българи. След време по родните места се завръщат едва близо 8 -10 хиляди души. През това време техни близки, избягнали по чудо депортацията, са подложени на нова, още по-зловеща вълна престъпления.
Безсилни да се противопоставят на бойното поле на победоносната българска армия, в първите дни на войната румънските войски отново се отдават грабежи и кланета над беззащитното добруджанско население.
Масовото клане над жителите на село Сребърна, унищожаването и подпалването на село Стожер от залповете на румънската артилерия - всичко това са черни страници от войната в Добруджа.
От българска страна никога не е бил поставян въпросът за обезщетения за отвлечените и загинали добруджанци. Тази тема умишлено е била потискана и не се e давало гласност по времето на комунистическата власт.
Голяма час от днешните българи дори не знаят за този геноцид на окупационните румънски власти. Едва през последните години се правят мемориали за тези мъченици. Такива има вече в Каварна, Балчик и Тутракан и др.
Днес, 6 септември, когато България чества своето Съединение, такъв паметник бе открит и в добричкото село Попгригорово. От 30 отвлечени, в населеното място се завръщат едва 12 души. Един от тях е поп Григор, на когото е кръстено в наши дни селото.
Мемориалният знак е изграден с дарения на спонсори и на наследниците на 30-тимата насилствено заробени мъже и жени от Попгригорово.
