ЕК: България е извършила нарушения със Закона за земята
07 Април 2015, Вторник
Европейската комисия реши да поиска официално от България, Унгария, Литва и Словакия да представят съображенията си за своите закони,
които регулират придобиването на земеделски земи.
Тези нормативни актове съдържат няколко разпоредби, които могат да се считат за ограничаващи свободното движение на капитали и възможността за установяване по смисъла на правото на ЕС, посочват от Брюксел.
Всякакви ограничения на тези основни свободи, приети в договора за ЕС, трябва да бъдат обосновани и да съответстват на принципите за недопускане на дискриминация и за пропорционалност, заявяват от ЕК. Макар че държавите членки имат право да определят свои собствени правила за насърчаване развитието на селските райони, за запазване на земята за селскостопански цели и за избягване на спекулативен натиск върху цените на земеделските площи, това трябва да се извършва в границите, предвидени в правото на ЕС.
Според комисията оспорваните национални разпоредби съдържат също така някои ограничения, които могат да дадат възможност за дискриминационно третиране на инвеститорите от други държави членки.
Искането е под формата на официално уведомително писмо, което е първият етап от процедурата за установяване на нарушение. Засегнатите държави членки имат срок от два месеца, за да отговорят.
България ще спази този срок, след като се запознае подробно с решението на ЕК, съобщиха в официална позиция от Министерството на земеделието и храните. Ведомството ще инициира разговор с Комисията по земеделие и храни към Народното събрание, за да се обсъдят и предприемат адекватни действия както в защита интересите на земеделските производители, така и за спазване на европейското законодателство.
През октомври 2013 г. страната ни гласува мораториум, с който срокът върху забраната за продажба на земя на чужденци се удължи до 1 януари 2020 г. По-късно Конституционният съд го отмени с мотива, че решението на депутатите противоречи на чл. 22, ал. 1 от основния закон, според който "чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз, или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон."
В договора за присъединяването на страната ни към ЕС е предвидено в срок от седем години да отпаднат всички ограничения за продажба на земя на чужденци. Тази отсрочка изтече на 1 януари 2014 г., като против удължаването му гласува само ДПС.
Преди година в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи пък бе въведен нов текст, че правото на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в България за повече от 5 години.
През април м. г. президентът Росен Плевнелиев наложи вето върху поправките в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тъй като според него те влизат в противоречие с Конституцията на страната и с правото на ЕС. „По този начин парламентът въвежда забрана за българските граждани да придобиват собственост върху земеделска земя и няма как държавният глава да се съгласи с това“, посочи тогава Плевнелиев в мотивите си.
Той смята, че ограничението ще засегне над два милиона български граждани, които живеят зад граница. На обратното мнение бе председателят на парламентарната Комисия по земеделие и храните проф. Светла Бъчварова.
