Хроника: Нова гимназия и дрънкане на оръжия
Преди
70 години
На 28 януари 1941 г. в. „Вечерна бургаска поща” съобщава, че в Карнобат ще се строи нова гимназия. От подробната информация може да добием представа какви грижи са били полагани преди 70 лета за българското образование и удобствата на тогавашните ученици. Не ни е известно някоя днешна гимназия да има подобна
Трибуна: И нека внуците помнят...
„Прочетох статията „За малко в Богданово“, публикувана в миналия брой на „Десант“ и съм напълно съгласен с автора й, че селото си отива и старите алагюнци изчезват. Внуците им обаче по градовете остават. И те внуци ще имат. Какво трябва да запомнят те за дядовото си село?!
Това, че се е казвало Българско Алагюн, подсказва, че в него турци не са живеели. Най-старият документ, в който се среща неговото име, е от 1676 г. Това е данъчен
Морската градина в Бургас с паметник на създателя си
По инициатива на Гинка Дянкова от групата „Независими“ в ОбС-Бургас ул. „Вълнолом“ в кв. Крайморие ще бъде асфалтирана и ще се сдобие с канализация. Това се налага, тъй като районът е заселен от 15 години, но заради безобразията на администрацията, не е било предвидено изграждане на съответната инфраструктура. В резултат жителите преминават през кал и боклуци, за да стигнат до дома си.
Ивайло – свинар или областен управител
Народният въоръжен бунт, воден от Ивайло, започва през пролета на 1277 г. и завършва с краткото му царуване през 1280 г. Това е бунт-съпротива срещу вероломните въоръжени набези на татарските орди от север по българските земи. Беззащитното българско население е изоставено от централната власт в Търново и е подложено необезпокоявано на грабежи и избиване от татарите. По онова време България е управлявана от цар Константин Асен и царица Мария – племеница на
Хроника: Дружба с китайците, наводнения и глад за земя
Преди
50 години
Може би вече сме позабравили, но дружбата ни с братския китайски народ датира доста отдавна. Страниците на в. „Труд” от 25 януари 1961 г. ни припомнят за едно мило тържество, състояло се на този ден в Русе, в което главни действащи лица са нашите побратими с дръпнати очи:
Какво правят „Създателите на българската държава” след 30 години
Уникалният монумент „Създатели на българската държава”, изграден на Илчовия баир над Шумен точно преди 30 години, започва да се разпада. Доскоро той минаваше за най-запазения паметник в страната – първо, защото се състои от монолитни каменни и гранитни блокове и второ, защото тук винаги е имало щатен директор и денонощна охрана. От него бяха задигнати само бронзовите капаци на шахтите и на тяхно място се появиха железни.
Сливен разкрива във филм хайдушките си сборища
На 17 януари се навършват 132 години от освобождението на Сливен. Известен още и като Града на стоте войводи, той крие в околностите си край Сините камъни десетки места, свързани с героичното си хайдушко минало. По повод честването на кръглите годишнини от рождението на своите бунтовни съграждани Панайот Хитов и Хаджи Димитър, специалистите от Сливенския исторически музей заснеха документалната лента „Планината на непокорните“.
Нова история на Бургас
В дните около честването на годишнината от Освобождението на Бургас от османско иго – 6 февруари (25 януари по стар стил) ще излезе от печат една уникална история на града. Авторите на този проект - проф. д-р Иван Карайотов и Митко Иванов работят вече няколко години по него и ще представят в изданието едно детайлно изследване на бургаската летопис от древността до средата на ХХ век, илюстрирано богато с над 350 фотоса, част от които се публикуват за първи
Забравените добруджански герои
През миналата година се навършиха 70 години от освобождението на Южна Добруджа от румънската окупация и възвръщането й към България. Отбелязахме седем десетилетия от мига, в който населението от този изстрадал наш край, посрещна с неописуем възторг своите освободители – войниците и офицерите от Трета армия.
Хроника: Младежи разорават народната душа, Холивуд бълва военни филми
Преди
50 години
На 14 януари 1961 г. на първа страница на в. „Труд” четем:
„Неотдавна Народното събрание прие плана и бюджета за тази година. От тях се вижда, че ще продължи строителството на огромните национални обекти: енергийния комплекс „Марица-изток”; Кремиковския металургичен комбинат; нефтопреработвателен завод; оловно-цинков завод; нов азотно-торов завод и др.
