Кой се страхува от иконите на Левски
Отшумя поредното честване на годишнината от гибелта на Васил Левски. Поднесохме в знак на почит венци и цветя пред неговите студени бронзови обелиски и бюст-паметници и както става в такъв момент, отново се присетихме за липсващия му гроб.
В навечерието на сакралната дата се разбра, че една фондация е предявила иск пред Софийския районен съд най-сетне да бъде назначена съдебно-биологична
Добрич „поряза“ освободителите си
Поколения добруджанци имат неизпълнен дълг – да увековечат с подобаващ монумент подвига на воините от Трета българска армия, освободили Добруджа през 1916 г. от първата румънска окупация. Един от блестящите пълководци в тази победоносна кампания е генерал Иван Колев – предводителят на славните кавалеристи, за които Вазов пише: “Не конница – лава в димящи талази, в прах, гръмот и слава - летящи витязи!”.
Поклонническа реликва от крепостта Русокастро
Сред многобройните находки, открити при проучванията на крепостта Русокастро, се откроява една особено ценна реликва – оловна ампула за миро от град Солун. Тя е открита в района на средновековната църква с некропол от археолозите н. с. Цоня Дражева и Милен Николов от Бургаският музей в края 2009 г.
Ампулата е с издължена шийка, кръгъл корпус и две малки дръжки. Висока е 5.8 см.
С моята кончина не свършва пътят...
Вече 144 години майка България жалее своя „един син” Васил Левски. Непрежалимата загуба на един такъв национален герой днес не е толкова драматична, защото най-сетне има къде да сведем глава пред неговите тленни останки. Благодарение на големия писател и патриот Николай Хайтов, който доказа къде му е гроба, а родолюбивата телевизия СКАТ постави на това място паметна плоча.
Да си припомним предисторията - епичната битка на Хайтов за доказването на истината, къде е бил погребан Апостола на свободата.
Хроника: Рекордно тежка свиня и убийство заради... пръчка
Преди
50 години
По повод отбелязването на тъжната годишнина от обесването на Апостола на свободата, в. „Труд” в броя си от 18 февруари 1961 г. публикува кореспонденция за
Митичният конник от Кралево
Публикациите за Мадарския конник на Стефан Симеонов и Милен Николов предизвикаха оживени коментари след нашите читатели. Днес своята хипотеза за скалния релеф излага краеведът от Търговище Христина Митева.
Родена съм и живяла до 55 години в Търговище. За пръв път видях Мадарския релеф, когато бях във второ отделение, при една училищна екскурзия. Тогавашната
Любовния живот на Екатерина Каравелова
Екатерина Каравелова е родена на 21 октомври 1860 г. в Русе, в семейството на Стоянка и Велико Пеневи. Има две сестри – Сия и Мариола и брат Атанас. Баща й – кожухар, умира млад. Стоянка започва да изхранва децата с пране на чужди дрехи. По традиция на Коледа благотворителното дружество „Добродетел“ раздава на бедните ученички по лакът и половина басма.
Хроника: Слънчево затъмнение и купони за обувки
Преди
50 години
На 12 февруари 1961 г. в. „Труд” информира обществеността за изключително ценна реликва, открита при реставрацията на църковен храм край Казанлък:
„Ценна находка за историята на българския език – старинен пергамент с Кирилски ръкопис от края на ХІІ или нач. На ХІІІ в. – бе открит при
Релефът над Мадара – последният скален храм
Мадарският конник е един от символите на нашата страна. Той е изсечен в скалата на 23 м от основата й и представлява единна композиция с център конник, бягащо куче, лъв и три групи надписи. Той е обърнат надясно, позата му е тържествена и промушва с копие лежащия в краката на коня лъв. Счита се за изображение на български владетел от първото българско царсто – Крум, Тервел или Омуртаг, обвързан е с името на Тангра и е в синхрон с далекоизточните традиции на
Хроника: Агрономи в битка за повече царевица, а зрители – за „Мануш войвода”
Преди
50 години
Приватизацията на „Соди" – Девня бе една от най-големите гордости на правителството на Иван Костов. Но, ако разгърнем страниците на в. „Труд” отпреди половин век, по-скоро ще стане ясно, че може би тази сделка е по-голяма
