Щъркели предсрочно отлитат на юг, започва се пътя Бургас-Варна
Преди 70 години
Чудо нечувано и невиждано са наблюдавали нашите съграждани през 1939 г., за което съобщава в. „Вечерна бургаска поща” в броя си от 1 август:
Туркини захвърлят фереджета, Обзор иска да е курорт
Преди 50 години
В рубриката си „Широк път на новото”, в. „Черноморски фронт” в броя си от 25 юли 1959 г. публикува обширна дописка за това как „Туркините от гълъбецкото стопанство захвърлиха фереджетата”:
„На големия тютюнев блок сега работят жени с пъстри рокли. Всички до една захвърлиха черните фереджета. Вятърът нежно милва с хладината си забулените до скоро лица. По-леко се работи и с басмените рокли, а какво беше до скоро... Да знаеха още миналата година да ги хвърлят, да бяха последвали примера на жената на бригадира и на учителя...
Повелята на Левски
За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание. Тя важи с пълна сила и за новоизлюпените ни управници
На 18 юли ще отбележим 172 години от рождението на най-прославения син на България – Апостола на свободата Васил Левски. Това е ден, в който всеки, носещ „мъжко сърце и българско име”, трябва благодари на съдбата, че го има в календара ни, защото тогава на бял свят се появява най-големият ни национален герой, оставил завинаги името си, изписано със златни букви, в пантеона на безсмъртните.
Войници със сърпове, строителен бум и кражби на панталони от плажа
Преди 50 години
В разгара на жътвата през 1959 г. в. „Черноморски фронт” от 17 юли с.г. ни информира как войниците дават рамо на колхозниците в прибирането на урожая:
мНяколко дни наред с песен и акордеонна музика бойци от Н-ското поделение пристигнаха на блоковете на обединеното ТКЗС с център гр. Ахтопол. Те идваха, за да помогнат в прибирането на реколтата. Ожънаха на ръка 80 дка пшеница. През тези дни всяка вечер след работа се устройваха хубави младежки увеселения”.
Цял Бургас събира помощи, Турция тъне в заеми
Преди 50 години
Разлиствайки страниците на в. „Черноморски фронт” от 16 юли 1959 г., попадаме на една прелюбопитна статия на външноикономически теми: „Турският внос ще се балансира с износа най-рано след... 50 години”: „През август м.г. Турция получи заем от Организацията за европейско икономическо сътрудничество (тя е основана през 1948 г. за координация на помощта по плана Маршал, който трябвало да преустрои Европа след Втората световна война, и през 1961 г. е преобразувана в Организация за икономическо сътрудничество и развитие, б.а.) в размер на 359 милиона долара. Главни кредитори по заема бяха САЩ и Западна Германия. Във връзка с дългоочакваната „помощ” турският печат вдигна голям шум и се постара да я представи като значителен успех на правителството, като признание от западните съюзници за „изключителния принос на Турция в отбраната на западния свят”. Много скоро обаче венцеславенията на заема отстъпиха място на разочарованието.
Кой ритна бурето с барут към Балканите?
Берлинският конгрес разпокъсва вандалски на пет части освободената от турския ярем България. След 25 години, на същата дата, на която е подписан несправедливият договор, героична Странджа се събира на Петрова нива
Преди 131 г. на фаталния 13 юли е подписан Берлинския договор – най-антибългарския акт в съвременната история. Той слага край на оплетените интриги и домогвания на Великите сили спрямо Балканите. От една страна Русия няма интерес от национално обединена и силна държава в близост до Босфора, от друга, Австро-Унгария и Германия се стремят да нанесат удар върху интересите на Руската империя на Балканите и да отслабят влиянието й в този край на Европа. Така се стига до провеждането на международен конгрес в Берлин, на който се ревизира Санстефанския мирен договор и току що освободената ни родина е разпокъсана на цели пет парчета, от които само едно представлява българска държава и то оставаща под васална зависимост от Османската империя и с задължението да й плаща ежегоден данък.
Кои се облажили с персийски килимчета в Созопол
Преди 50 години
В разгара на лятото през 1959 г. общинските съветници се събират, за да обсъдят перспективите за развитие на Бургас през периода 1959-65 г. От голяма редакционна статия, излязла на 3 юли преди 50 години в „Черноморски фронт” става ясно, че: ”На втората редовна сесия на градския общински народен съвет – Бургас се е отбелязало, че „строителството в нашия град през 15-те години народна власт е голямо, но то е разхвърляно не се е концентрирало в центъра, за да даде внушителен облик на Бургас ”.
Стефан Стамболов – светец, сатрап или пройдоха
„За никой друг българин на Запад не е писано толкова обилно и често...", отбелязва Илия Бешков
Хайтов ни завеща спасителна формула
Преди 7 години, на 30 юни, завинаги напусна този свят големият родолюбец и изявен патриот Николай Хайтов. Колегите-журналисти казват, че има има биография на американски писател. Трудно е да се опишат всички върхове в литературата, които той постига. Неговите най-рзнообразни по жанр и тематика творби само в България са издадени и преиздадени в над 4 милиона тираж – нещо, за което повечето ни съвременни автори не смеят дори да мечтаят. Носител е на множество награди и високи отличия не само у нас, но и в чужбина. Той е след малцината съвременни творци, които постигат световна слава. Въпреки „чепатия” си характер като личност, Хайтов оставя трайна и ярка следа в българската литература и не случайно заема достойно място в класацията „Стоте най-велики българи на всички времена". На негово име са учредени литературната награда „Николай Хайтов” на Народно читалище „Николай Хайтов”, СБП, вестник „Земя” и Фондация "Николай Хайтов"; специална награда "Николай Хайтов" и наградата за млад автор " Николай Хайтов".
Напръскаха Черноморец с ДДТ
<!--
@page { margin: 2cm }
P { margin-bottom: 0.21cm }
-->
За разлика от ентусиазмът,
който се е вихрил по полето през 1959 г.,
през 1934 г. фокусът на събитията, отразявани
от пресата, е падал най-вече върху
курортния сезон
