Откриха мощите на Йоан Кръстител на остров Свети Иван
Мраморен реликварий от края на IV и началото на V век намери екипът от археолози, воден от проф. Казимир Попконстантинов, който извършва разкопки на остров Свети Иван край Созопол. Реликвараят, наподобяващ малък саркофаг, е първият, открит в археологическа среда по Южното Черноморие. Екипът се натъкнал на находката при проучването олтара на храма, който е от ранновизантийската епоха. "Манастирът, в който той е намерен, е бил под юрисдикцията на византийската патриаршия още от XI l. В него 100% има мощи на велик мъченик на християнската вяра и това са мощите на Свети Йоан Кръстител. В Истанбул, знаете, се намират главата и ръката на Йоан Кръстител. И няма нищо учудващо, че част от мощите са пристигнали и тук,
Най-зловещото събитие в българската история
Преди близо едно хилядолетие, и по-точно 996 години, в края на юли, и по-точно – на 29-ти, се случва може би най-драматичното и сърцераздирателно събитие в българската история. Вероятно вече сте се досетили, че става дума за трагичния край на разразилата се край беласишкото село Ключ битка между византийската и българската войска, довела до мъчителната смърт на един от най-видните владетели на Първото българско царство – Самуил.
Той е начело на България цели 45 години – 28 от тях води
Хроники: Мляко в стари гюмове и крадец на плажа
Преди
50 години
Как се е развивала търговията у нас преди половин век, научаваме от две дописки, публикувани във в. „Труд” в края на юли 1960 г. От писмо до редакцията разбираме, че:
„Не всичко още в търговската мрежа в Стара Загора е в ред. От две години вече се разнася по домовете млякото – киселото и прясното. Това е добре, но работата е възложена на каруцари, които сутрин взимат млякото от млекоцентралите; връщат се по домовете си, а едва след това го разнасят. Гюмовете са стари, а каруците – мръсни”.
Паметниците на Апостола
Светлият образ на Васил Левски наднича от стената на не една класна стая, фоайета на държавни институции и кабинети на кметове и политици. Този факт говори красноречиво, че героят на майка България не е забравен и все повече стават българите, които които гледат на него като на свята икона. Дори подрастващите вече знаят, че Левски не е име на футболен отбор, а на най-великата личност в нашата многовековна история. И докато мнозина други национални герои постепенно изпадат в забвение, като че ли личността на Апостола все повече се превръща във фигура, обединяваща в себе си всенародната гордост, че сме българи. Затова и не е случайно,
Крепостта Маркели и героичната ни летопис
Астролозите са забелязали, че едни от най-съдбоносните събития в ранната ни история са се случвали най-вече през летните месеци. Те са наситени с много дати на героични победи, но и с доста драматични трагедии. Историкът Петър Добрев нарича в книгата си „Царственик на българското достолепие” юни и юли „двата най-мъжки месеца в българската история”.
Разгръщайки героичните страници на горещата ни лятна летопис, няма как да пропуснем една знаменателна битка, случила се в далечния 20 юли на 792 година. На този ден в сражение при пограничната тогава крепост Маркели един от най-знаменитите ни канове – Кардам, разгромява византийската войска, предвождана лично от императора Константин VІ,
Хроники: Повишени надници и топло гостоприемство
Преди
50 години
Цели поколения българи израснаха с влогови книжки в джоба си, които спестителни родственици им откриваха още в мига на тяхното раждане. Доколко бе масово това явление, ни помага да си припомним дописка от Смолян, публикувана във в. „Труд” на 17 юли 1960 г.:
„Окръжната спестителна каса изпълни годишния план по влогонабирането. Вместо 18 милиона лева, които се предвижда да постъпят за годината, само за първото шестмесечие в касата бяха внесени 22 583 100 лв.”
Кранчето към Перперикон пресъхва
В миналия брой на ДЕСАНТ в публикацията „Ще стане ли Перперикон Шекспирова драма“ стана дума за предстоящото изграждане на „Туристически център Перперикон“ и неговото спряно финансиране. Освен по програма ФАР, се оказа, че има сключени договори за 100 % финансиране и от държавния бюджет. Поинтересувахме се каква е тяхната съдба в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Става въпрос за три различни договора – за строителство и консервация с изпълнител „Екса“ АД, София; също за строителство, но с изпълнител „Перперикон-2008“, Хасково и договор за строителен надзор с фирма „Агроводинвест“, София,
Делфините край древен Анхиало
Тематичното многообразие в монетосеченето на Анхиало (Поморие) – от богове, храмове, кораби, земеделие, крепостни стени… до актуална политика и спорт – е коментирано много пъти. Трудно може да се посочи друг град в нашите земи, който да му съперничи достойно в това отношение. Монетите на Анхиало дават изключително ценни сведения за живота на античния град. Те са негов огледален образ.
Поморийското монетосечене засяга областите земеделие, корабоплаване, риболов, отбрана, императорски визити и т.н. Разбира се има и неангажирана тематика, повтаряща се при всички градове, но обикновено тя е абстрактна и е свързана най-често с вярванията – божества, митология и т.н.
Храмът Господен разказва
Да, той стои там на високото място в родното ми село, наричано някога Ичме, а днес Стефан Караджово. Стои замислен, самотен, неподвластен на времето, с неугледна външност и странно лъчение. Приютил в полумрачното си лоно иконите на Спасителя Христос, на светата Майка Богородица и плеада светци, храмът безмълвно посреща изгревите и изпраща залезите над Божията земя – безконечния кръговрат на живота и сякаш разказва своята сага:
– Като всички родени на този свят, аз не помня времето на моето сътворение, защото то е било отдавна, толкова отдавна, щото по земята божия живееха люде, непознаващи Бога, а ония, които го бяха опознали, биваха жестоко наказвани. Тези времена назоваваха езически.
Хроники: Кифли вместо хляб и каруци в пропастта
Преди 50 години: Лошото обслужване в заведенията за обществено хранене е запазен нашенски патент, упорито надживяващ времето и преодоляващ пространствата на родината. В това се убеждаваме, разлиствайки старите броеве на в. „Труд” отпреди половин век. В дописка от Калофер, публикувана на 13 юли 1960 г., четем:
„На обед в единствения ресторант се сервира сух фасул и други две готвени, а вечер само пържени кюфтета. От месец насам вместо хляб се поднасят кифли. Често обаче и те липсват. Готвачът и неговият помощник често идват пияни на работа. Държанието на често сменяваните сервитьори към
