Повечето шофьори предпочитат да заобикалят тази нерегламентирана гърбица, поставена на половината шосе - Снимки автора и Митко Димитров
07 Август 2009, Петък
И още за незаконно поставените спящи полицаи, разгневените шофьори и щастливата баба Иванка “Още един се осурка”, потрива ръце бабка, приседнала на пейка пред бл. 1 в к-с “Зорница”.
Автор: Светлана Николова
И продължава със задоволство, смесено с нотка назидание: “Хак им е, като карат като бесни!”. “Бесният” шофьор, псувайки продължително и цветисто, е изскочил почти в движение и противно на очакванията, с няколко лицеви опори се опитва да види пораженията върху автомобила си от поредното чудо, изникнало на пътя – “необозначен спящ полицай”. Едвам тръгнал, автомобилът му отново се заковава и този път повече от разгневен, шофьорът отново се озовава на пътя. “Ама, какво е това нещо, бе? Полицай след полицай! Кой от кой по-високи – че аз да не съм с танк! Одумках си колата – нито знак, нито маркировка! Кой ги слага тези препятствия?” – реди низ от думи злощастия шофьор, оглеждайки се и търсейки съчувствие. Среща единствено погледа на тържествуващата баба Иванка, чийто жарък ден е изпъстрен с броенето на подобни драматични случки.
“Не знам, бе, момче, скоро ги направиха! Да не ни газите – дойдоха за да запълнят ей онази дупка и направиха и гърбушките. Първата не е толкова висока, колкото втората, но за това пък е по-тясна! Тука обикновенно набиват спирачки, като идват от болницата, `щот не знаят за гърбушката и после прасссс... Таман като минат предните гуми нагоре и изведнъж тръгваш надолу!” – вещо обяснява бойната баба. “Няма какво толкова да му се ядосваш, то да не си самин, знаеш ли колко са от сутрин до вечер, дето се набиват тука!”.
Следите от осуркванията по пътните съоръжения в “Зорница” се виждат и с невъоръжено око, доказвайки единствено, че баба Иванка е повече от права. Изникналите за един предиобед важни препятствия, освен намаляне на скоростта на автомобилите, водят и до намаляне на толерантността на водачите към онези незнайни умове, родили идеята за ръчно изградените “спящи полицаи” в един от трите подстъпа към жилищен комплекс.
Но нека се върнем на живописната сцена. Нашият главен герой, разгневеният шофьор, отперва още една българска, ей така за самочувствие и отново се мята на колата, с твърдото намерение час по-скоро да напусне арената на нещастията. Той все още не знае, че в кратката 50 метрова отсечка го дебне и трети “спящ полицай” - и той невидим, и технически неиздържан, като други двама свои събратя /пардон, грешка, преди няколко дни “спящите полицаи” осъмнаха нескопосно боядисани с мътна жълта боя, с тайната надежда шофьорите да започнат да ги забелязват, защото знаците за съществуването им са все още в зоната на очакванията/.
Кандидат – танкистът за трети пореден път изригва в ругатни по адрес незнаен и отпрашва към вътрешността на комплекса, следван от съчувствените погледи на работещите в близост до “веселата отсечка”. В кратките две седмици от поставянето на “полицаите” псувните и крясъците на разгневените шофьори, преминаващи по пътя между бл. 1 и 8 на к-с “Зорница” са ежеминутни и единствения им ефект е да поддържат в добро настроение служителите от близките магазини. Не че те остават безучастни към разиграващото се пред очите им – не! Дори са решили да направят подписка, с която да отрегулират създадената ситуация. Защото по техни наблюдени,я душевното състояние на пострадалите водачи се колебаело от агресивно до отчаяно, като процентът на псуващите твърдо надминавал процента на разбиращите проблема.
Че проблемът съществува, няма никакво съмнение. Между двата стари тухлени блока в началото на “Зорница” преди няколко години изниква китна бяла кооперация, приютила на приземните си етажи кафенета, аптека и няколко, особено популярни сред възрастните хора, магазини за плодове, зеленчуци и вещи от първа необходимост. Върволицата на пенсионерите се вие от сутрин до вечер измежду паркираните коли, като цяло чудо е че до момента няма блъснат пешеходец.
За сигурността им трябва да се бди. И кой по-добре от “спящите полицаи” може да направи това – никой! Така че – ето ти решение на проблема. Решение, но едностранно, защото шофьорите са поставени в неизгодната позиция, хем да си трошат колите в странните пътни съоръжения, хем да плащат като диви разни данъци..
Неколцина ентусиасти, решили да се борят със системата с отчаяни домогвания и телефонни лутания между КАТ и Община Бургас, накрая се озоваха в редакцията на вестник „Десант”. Потърпевшите до един да установили, че отговорността за “полицаите” се размива някъде в пространството. Катаджиите се оправдават, че имат само съвещателен глас в общинската комисия по пътна безопасност и, че поставянето на подобни съоръжения е приоритет на Общината. От там пък трудничко могат да обяснят има ли и какви са техническите параметри за ръчно изградените “спящи полицаи”, както и кой решава на какво разстояние и къде да ги разположи. И тук се завърта безкрайната центрофуга на служебното прехвърляне от орган на орган, от администрация на администрация, като резултата е очакван и предизвестен – победила е системата, изплювайки омаломощени борците за права и свободи.
Но нека се върнем към забавната отсечка, на която поредния водач е осуркал грозно автомобилното си гърне.. Следва познатия сценарий с “благословиите” и нервите, щастливата усмивка на баба Иванка и новите следи върху “спящите полицаи”.
А решението дреме съвсем до бордюра и чака някой просто да се сети за него и да го приведе в сила – неизползваемата зелена площ на гърба на бл. 2 в к-с “Зорница” може малко да се намали, като се изгради паркинг. Така смятаме ние, след като огледахме на място безобразните и опасни подутини на улицата. По този начин ще се освободят две пътни платна, на които спокойно да се монтират фабрични “спящи полицаи”, надлежно маркирани и обозначени със съответните пътни знаци. Единствено недоволен от тази рационализация обаче, ще е баба Иванка, за която жарките дни ще започнат да текат по старому – скучно и протяжно, без свежите благословии на изнервените шофьори..
