Бул."Захари Стоянов" трябваше да бъде готов преди три месеца. Някой търси ли сметка на "Виастрой" - любимката на екскмета Костадинов? - Снимки Митко Димитров
13 Септември 2009, Неделя
Във всяко на пръв поглед лошо нещо се крие и добро, съм чувал да казват старите хора. И както всеки път се оказват прави – веднага ще ви дам пример : потопът, залял Бургас в последните дни донесе и нещо положително, наблюдавайки неимоверното разшаване на общинската администрация.
Автор: Стефан Танев
Първоначалните черни прогнози за наводнени десетки избени и приземни помещения, детска градина и зейнали дупки по пътните артерии в града, като с магическа пръчка бяха заличени от оптимистичните мерки, предприети от служителите на местната власт.
След като скъсаха нервите на злощастите водачи, имащи трудната задача ежедневно да преодоляват ремонта на бул. “Захари Стоянов” / по-известен като пътя за к-с “Меден Рудник”/, изведнъж потопа прочисти натрупаната у общинарите летаргия, и така на фирмата – изпълнител бе определен краен срок за да постави точка на пътния ад. Две са седмиците, в които полагането на водостоците, с които ще се отводнява уличното платно, трябва да приключи. Но като си знаем старите български традиции, това едва ли ще се случи. Справка – ключовото кръстовище “Трапезица”, на което ремонтните дейности се точат от началото на годината – то не беше копане, зариване, асфалтиране и пак копане, този път без зариване.. Но да бяха само бургазлии шофьорите, преминаващи и по това трасе – с мед да ги намажеш / както се казва ще търпят, къде ще ходят, нали ремонтите са за тяхно добро/. За зла врага обаче свидетели на неколкомесечния ремонтен резил се оказаха и хилядите туристи / български и чуждестранни/, които с изумление се подреждаха в километричните опашки от МБАЛ – Бургас до изхода на града в посока Созопол. И после обратно, дни по-късно.. Задръствания от входа на Бургас до знаменитата детелина, разделяща пътищата за Централната градска част, кръстовище “Трапезица” и к-с “Меден Рудник”. А, казват че детелините носели щастие, щом били с четири листа – дрън, дрън.. Няма такова нещо. И в тази посока обаче чух поредното оптимистично обещание – скоро, ама съвсем скоро започва строежа на съоръжение, което ще отпуши пътния трафик и злощастите шофьори от к-с “Меден Рудник” няма да проклинат съдбата си, че обитават най-големия и най-отдалечен бургаски комплекс.
На пресечката между "Цар Самуил" Стефан Стамболов" онзи ден пропаднаха няколко коли и днес ситуацията е същата
Но да се върнем на дъжда.. Талазите вода, които обгърнаха крайморското ни градче, доказаха още една житейска истина : че когато ножът опре до кокала, няма невъзможни неща.. И след като месеци наред шофьорите, опитващи се да преодолеят умишлено създадените сякаш препятствия от ремонтните дейности в участъците „Цар Самуил” – „Стефан Стамболов” и „Поп Грую” – „Цар Симеон I”, Общината предприе радикални мерки : въпреки че ремонтите по споменатите пътни отсечки са по оперативни програми на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, местната власт изведнъж реши да запълни зейналите дупки със свои средства. Защо ли, вероятно ще запитате Вие, такава извънредна грижовност към търпеливите бургаски водачи – отговарям Ви направо : доживяхме и това чудо да видим, как земята глътва два автомобила. Е, не целите, де! Само предниците, но и това е достатъчно, за да разберем че нещо спешно трябва да се предприеме, за да не ставаме заложници на собствената си добрина и търпение. Иначе извиненията на общинарите ми повишиха самочувствието, че и аз съм човек, и то важен!
А това положение на "Трапезица" е от началото на лятото - копаем, заравяме, пак копаем и пак заравяме....И трите снимки са от 9 септември 2009г.
В прав текст в прессъобщението на Община Бургас се казваше : “Извиняваме се на жителите на к-с „Меден Рудник” за причиненото неудобство и призоваваме гражданите да проявят търпение до окончателното приключване на ремонта по бул. „Захари Стоянов”. Крайният срок е 10 октомври”. Както казват руснаците : “Ще поживеем, ще видим!”, а както казваше Богдана Карадочева в една своя песен : “Дано, дано, дано..”