Туристи, дошли от вътрешността на страната това лято в Бургас се оплакаха от мръсния въздух в града. Настина, от поне няколко месеца се наблюдава трайна тенденция на изключително коварни изпускания на промишлени емисии в малките часове на нощта. Става въпрос за времето между 00,00 и 05,00 часа – точно когато човек спи най-дълбоко и едва ли би усетил, че диша вредни газове. Но въпреки това се оказа, че за институциите в Бургаско не се случва нищо нередно и те си я карат както винаги - съвсем спокойно и безотговорно.
В самия център на морския град почти всяка вечерсе усеща миризма на сажди и изгорели промишлени продукти, което предизвиква гадене и задух. В подобни случаи гражданите трябва незабавно да се обадят на общоевропейския телефон за спешни обаждания – 112. Така те ще задействат Гражданска защита да замерват дали има наднормени емисии в района на обаждането.
От ДЕСАНТ лично проверихме процедурата. Като правило автомобилът на Гражданска защита идва около час-час и половина след подаването на сигнала. Дотогава обаче въздухът вече на практика е влязъл в норми. Служителите пък обикновено пристигат в полузаспал вид и тягостно извършват замерванията с очевидно слаборазбираема за тях електронна апаратура. По правило те трябва да извикат и дежурен (ако има такъв) от Районната инспекция по опазване на околната среда. От РИОСВ обаче не разполагат със собствен автомобил, поради което втора кола на Гражданска защита отива да вземе екоинспектора. Той пристига след 20-30 минути и на практика почти винаги отбелязва в протокола, че няма установени превишени вредни концентрации.
Междувременно, от Гражданска защита получават още 1-2 обаждания, че и на друго място е усетена неприятна миризма. В резултат на тромавата процедура, служителите на службата се забавят порядъчно дълго и на останалите адреси. Вредни емисии никога не се регистрират. А и да се регистрират, нарушителите няма как да бъдат наказани, защото според началника на РИОСВ-Бургас Бойчо Георгиев, за да има доказателства, трябвало да се постави замерващо устройство на комина на предполагаемия замърсител. Ясно е, че това няма как да се случи в 2 ч. през нощта.
Георгиев е общински съветник от ГЕРБ в Бургас. Преди да бъде назначен с конкурс като шеф на екоинспекцията в края на миналата година, той беше в продължение на шест лета еколог на най-големия замърсител в региона – „Лукойл-Нефтохим”. С това се изчерпва кариерата на 35-годишния гербер. Впрочем конкурсът, който спечели Бойчо Георгиев, бе проведен под ръководството лично на министъра на околната среда Нона Караджова. Това трябваше да гарантира пълната му прозрачност. Сега обаче, седем месеца по-късно, вече знаем, че „авторитетната” Караджова е лобирала и за разрешаване на ГМО с лъжливия мотив, че то е изискване на ЕС.
След Бойчо Георгиев спечели състезанието за началник на РИОСВ в Бургас, един от неговите конкуренти коментираха, че дори му било обидно да се надпреварва с него, а колегата му в Общинския съвет Евтим Цинцарски откровено обяви, че не би го назначил на тази позиция, тъй като е „млад и неулегнал”.
Така или иначе Георгиев зае отговорния пост, като в първите си изявления като началник, направени пред ДЕСАНТ, той скандално обяви, че сероводородът е безвреден дори и хиляда пъти над нормата, а доказателства, че източник на замърсяването е „Лукойл”, нямало (?!). Сензорът на РИОСВ, който е в квартал Долно Езерово – непосредствено до завода, имало вероятност да регистрира повишените норми на сероводород и в резултат на минаващите наблизо автомобили. Ново пет – досега не знаехме, че автомобилите отделят сероводород!
Впрочем ето какво пише в съвсем свежата „Програма за опазване на околната среда на Община Бургас 2010 – 2013 г.”: Производствените инсталации на „Лукойл Нефтохим Бургас” формират 98% от общите емисии на серни оксиди, 91% от емисиите на азотни оксиди, 88% от емисиите на прах и сажди, почти100% от емисиите на сероводород и съществената част от емисиите на амоняк.
Бойчо Георгиев се оказа достатъчно откровен в изявленията си, давайки ясно да се разбере още в самото начало, че по негово време „Лукойл” няма да бъдат гонени за вредните емисии. А иначе какво друго, освен Бойчовците, би попречило сензори на РИОСВ да бъдат поставени на самите комини или на технически най-близката възможна дистанция до тях. Така бихме имали перманентен контрол върху източниците на замърсяване, които могат да бъдат атакувани с тежки глоби, докато не си вкарат в ред инсталациите.
Необходимо е също и смешните глоби, които се плащат от „Лукойл” ежемесечно, да бъдат повишени, което може да стане много лесно с промяна на нормативната уредба. Може, но не става, въпреки че откакто премиерът Бойко Борисов е дошъл на власт, той бил „останал без приятели”. Интересно е защо тогава ходи да спи в курортното морско градче Обзор - в хотел, собственост на отявления посткомунистически олигарх Валентин Златев – управител на „Лукойл-България” и член на Надзорния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас”.
А че Бойко е шапката на бургаския Бойчо, вече е повече от ясно. Но що за политика е да налагаш за началник на местната екоинспекция невръстния еколог на най-големия замърсител в региона? А ето какво сочи бегъл поглед върху последния доклад за околната среда за 2009 г. на РИОСВ-Бургас, изготвен преди три месеца – първия отчет под ръководството на Бойчо Георгиев. От него става ясно, че в Долно Езерово са регистрирани 1571 (!) случая на превишена средночасова норма и 197 (!) случая на превишена среднодневна норма за сероводород. Последното число означава, че в 197 от 365 дни – т. е. в 54% от годината концентрацията на вредния газ е била перманентно над нормата! Преди това – през 2008 и 2007 г., пък са регистрирани двойно по-малко замърсявания със сероводород, като се посочва, че „основната причина за отчетенотоизключително високо замърсяванев АИС ”Долно Езерово” е технологичната дейност на “Лукойл Нефтохим Бургас”. Тази констатация в бойчовия доклад за 2009 г. обаче кой знае защо липсва. Какво да говорим за тенденциите, очертали се през новата 2010 г., в която се регистрират невиждан брой превишени концентрации на сероводород, достигащи до рекордните 31 пъти над нормата, станали причина дори омбудсманът на Бургас и медиите да гръмнат наскоро с тази новина. Освен РИОСВ обаче, скандално е поведението и на другата важна в това отношение институция – Районната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) – Бургас, която по закон извършва оценка на здравния и екологичния риск, свързан с качеството на атмосферния въздух. В техния доклад за 2009 г. няма и ред нито за броя на заболяванията, свързани с дихателните пътища, нито за какъвто и да е здравен и екологичен риск. На практика докладът представлява извадка на данните за превишените норми, предоставени им от РИОСВ. Това е скандална тотална небрежност! На другите отговорни институции – кмета на Община Бургас и областния управител, пък им остава единствено да се оправдават – първият, че няма власт да направи нещо по въпроса, а вторият – че не е получавал оплаквания за превишени норми. Това представлява черно на бяло „генералната промяна” в екополитиката на Бургас. Изводите може да си направете и сами. Те са очевидни.
