Скален храм на персийския бог Митра от 3-4-и в. и 65 минерални извора, само на 7 километра от ГКПП-Златоград, скоро ще станат новата туристическа атракция, която български и гръцки археолози ще заложат в съвместен проект. Уникалното място е край пътя за малката гръцка община Термес, а преди седмица за пръв път група български журналисти от Смолян и Кърджали стъпиха там. Да припомним, че новият ГКПП в местността Св. Костадин бе тържествено открит от българския и
гръцкия премиери Бойко Борисов и Георгиос Папандреу на 15 януари т.г. А интересът на жителите от двете страни на границата става все по-интензивен.
Светилището е единствено в целите Родопи, от него са оцелели релефно изображение на подвизите на божеството и аязмото с течащата минерална вода, която е с доказани лечебни свойства. Водачите на групата – археологът проф. Николай Овчаров и златоградският бизнесмен Александър Митушев, разкриха намерението си да работят по проект с гръцки учени. Той обаче ще обхване обследванията и на български обект – византийския и старобългарски манастир в землището на кърджалийското село Добромирци. Този паметник отстои на горе-долу същото разстояние от границата.
Скалният храм
Озадачаващ е фактът, че Митра, богът от камък, бил роден в пещера, на 25 декември, като Исус Христос. „От някогашното светилище на бог Митра е останала една скала с барелеф, който очевидно е бил подложен на вандалски натиск за отделяне и изнасяне от иманяри, както и минерален извор с топла лечебна вода. Големият български археолог Богдан Филов и колегата му от САЩ Уейт Емор преди 85 г. се натъкнали на релефа по време на разузнавателните експедиции по новоприсъединените към България земи през Първата световна война”, разказа Овчаров.
Той поясни, че това е храм на бога Митра, наричан от археолозите митреум, а в България досега са разкрити 6 такива паметници. Култът към божеството е бил разпространен у нас около Сердика, Пауталия и Филипопол. Светилището край Термес вероятно е четвъртият център, който включва Родопите, предположи Овчаров.
Край Монтана, Плевен и Стара Загора също са проучени подобни скални светилища. Плевенското край село Крета е като копие на това до гръцкия град Термес, с размери 7:6 метра. Всички те са от 3-и - началото на 4-и век, а по-късно митраизмът се преплита с християнството, обясни археологът. „Заколването на бика е основният му подвиг, изсечен във фриза върху скалата край Термес.
Впоследствие Митра побеждава слънцето, както и земните сили в образа на Земния бик. От кръвта на убитото животно произлизат растенията и всички живи същества, гласят легендите. Когато Митра се прицелил с копието си в скалата, оттам избликнал свещеният извор – аязмото с лековитата вода”, разказа Овчаров. Той допусна, че вероятно у нас обиковеният турист не е запознат с култа към това божество.
„Митра е персийски бог с много стар произход, но преди Новата ера е бил второстепенен персонаж. След І в. обаче той става основно божество и след създаването на Римската империя навлиза с доста по-мощен устрем по тези земи, отколкото християнството. В 3-и в. всички легионери са били почитатели на бога Митра, а религията митраизъм е била особено демократична, като е допускала до себе си воините, робите и дори жените”, разкри още археологът. Култът към Митра е бил изповядван в подобни скални комплекси така, както и тракийската религия.
Много вероятно е много по-късните митреуми да са правени на местата на стари тракийски светилища, но това все още е само хипотеза, уточни Овчаров. Предстои среща на български и гръцки учени за обсъждане на съвместния проект, с който ще се кандидатства за финансиране по европейските програми. Според Овчаров и Митушев инициативата ще даде една изключителна преспектива за двете страни, защото от Термес до Златоград разстоянието е само 7 километра, а 40 са до Ксанти. Този уникален паметник може да ни свърже с много други подобни на юг от границата, подчерта археологът Овчаров.
На нищожно разстояние от светилището на бог Митра се намират 65 лековити минерални извори, от които веднага след отварянето на ГКПП-Златоград са се възползвали хиляди българи. Само по великденските празници с представяне единствено на българската си лична карта границата са преминали 11 000 българи.
Тишина край границата
В административния център на Термес онзи ден беше необичайно пусто. Кметът някак притеснено си спести и името, и разговора с любопитстващата група, като обяви, че е безумно зает. Дядо Ахмет Рафетоглу разтегна усмивка, като разбра, че гостите са от районите зад отсрещните родопски хълмове.
„Тук някога е било българско. Хубава земя, ама забравена от всички политици. Стъпваме върху пари, много пари и дано българите се окажат по-амбициозни и заедно с нашите управленци да направят нещо за развитието на този край”, довери 82-годишният пенсионер. Той разказа, че община Термес се състои от 5 селища, пръснати по родопските скатове, а хората се изхранват със земеделие и животновъдство.
Инвалиди прохождат
Изворите в този район са известни в цяла Гърция, идват хора от всички краища, обяснява геологът Константин Перьов. Разказвали са му, че болни в инвалидни колички след 15 бани прохождат. Гъбични заболявания, лишеи по кожата, всичко може да оздравее. Съдържанието на литий, силициева киселина и въглероден двуокис във водата я прави уникална. Термес е едно уникално геотермално поле, което започва от рудника в Ерма река.
Тази система се формира на по-високо ниво на българска територия и се излива в Гърция. Минералните води се движат по тектонските разломи или т.нар. рудни шиги, които ги дренират. Температурите в Ерма река са 92 градуса по Целзий, а най-топлият извор в Термес е 55 градуса, наричат го Краставия извор. Използва се за лечение на копитни заболявания и краста по дребния добитък – овце, кози. В долината, където са трите селища Ано, Мезо и Като Термес, тече Елидзе река.
Водата в аязмото на светилището също е лековита, но е с по-ниска температура. Има изградена и българска къпалня, водата й е 44 градуса. Германска фирма е изследвала количествата дренирани води в Термес, за да се определи дебитът на водите, които могат да бъдат ползвани в България.
