Литературоведите твърдят, че „хайку” е най-късата и най-очарователната поетична форма. И при все, че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5 – 7 – 5 срички, то може да изрази както дълбоко чувство, така и проблясък на интуицията.
Автор: Огнян Стамболиев
В хайку не можете да срещнете никакви символи. То отразява живота в неговото многообразие и свободно движение.
Този вид поезия притежава чистотата, сферичността и дори прелестта на една музикална нота. Като се занимава с простите, привидно незначителни неща от ежедневието – падащо листо, пеперуда, сняг, пчела – хайку ни насочва как да възприемаме „живота на нещата” и „проблясъците на Просветлението”. В стиховете обикновено има някакъв образ, който насочва към сезона. Според френският литературовед и философ Ролан Барт краткостта на хайку съвсем не е формална, а представя едно кратко събитие, една малка случка в непосредствено най-точната си форма. Казват, че „ хайку не е толкова израз на нещо, колкото съществуването на нещо”.
Наскоро в Токио излезе седмия брой на ежегодния сборник „Световно хайку“. В него са включени 522 хайку тристишия на 181 поети от 41 страни. Редактор на книжното томче е председателят на Световната хайку асоциация Баня Нацуиши, професор от университета Мейджи, Япония, съосновател и директор на Световната хайку асоциация. В нашата страна тази оригинална японска литературна форма има вече добра традиция и много привърженици. И в тазгодишното издание българските участници заемат достойно място. Това са осем поетеси и един поет: Людмила Балабанова, Александра Ивайлова, Пепа Кондова, Антоанета Николова, Виолета Пенушиева, Лилия Рачева, Даниела Симеонова, Калина Трендафилова и Петър Чухов.
Творбите на всички участници са представени на съответния роден език, както и в поетичен превод на английски или френски език. Редакторът на изданието е превел 522–те тристишия и на японски език. Баня Нацуиши е познат на българските почитатели на хайку поезия още от третата конференция на Световната хайку организация, провела се в София през 2005 година.